— От две и половина.
— И кой е началникът? Ти или Нортън?
Пак онзи поглед, но в по-лек вариант. Сигурно беше доловила липсата на защитни стени в тона му.
— Нещата не стоят така.
— Сериозно? А как стоят? — Той махна с ръка. — Стига, Ертекин. Просто си говорим. На плажа сме, за Бога.
Бегла усмивка, но той остана с убеждението, че не е предназначена за него. Отново махна с ръка.
— Хайде.
— Добре. Ще ти кажа. — Ти поклати глава. — Един през нощта е, а той иска да си говорим за фирмена политика. Начинът, по който, работим, е следният. Нортън е акредитиран следовател на КОЛИН при екстрени ситуации. Занимава се с това вече десетина години и повече, започнал е при тях веднага след като е завършил специална програма за прилагане на закона към някакъв колеж в горните щати. Извадил е късмет — в КОЛИН плащат доста над средното, а през повечето време работата не е свързана с особен риск. Основно антикорупционни операции, разследване на схеми за присвояване на корпоративна собственост от страна на местни правителства, нарушени лицензи на марсианска технология, такива неща.
— Значи няма голям опит в серийните убийства.
— Да. Когато нещата загрубеят, обикновено наемат опитни хора от частни военни подизпълнители като „ЕксОп“ или „Ламбъртс“. Когато проблемите са от законов характер, работят с местната полиция. Така се появих аз на сцената. От нюйоркския отдел „Убийства“ ме пратиха като офицер за свръзка при два случая на лицензионни престъпления с марсианска технология, при които имаше убити служители на КОЛИН. Харесаха ме, а на Нортън му предстоеше повишение и му трябваше човек с опит в мръсната работа, така че… — Тя сви рамене. — Предложиха ми да постъпя при тях. Заплатата е страхотна. И аз приех.
— Но Нортън все пак е по-старши?
Ертекин въздъхна. Плъзна поглед към морето и не отговори.
— Какво?
— Тринайски. Всички сте побъркани на тема йерархия. Кой е шефът? Кой е по-старши? Над кого трябва да доминирам? Всеки детектив, с когото съм работила в един кабинет, задължително…
Млъкна насред изречението.
В първия миг Карл си помисли, че е видяла Нортън да идва към тях. Мрежата изскърца ръждиво. Той обхвана с поглед плажа и не видя нищо. Очите му се върнаха на лицето й. Тя все така гледаше към океана.
— Задължително какво?
— Няма значение — хладно каза тя. — Да, Нортън е по-старши от мен. Нортън познава КОЛИН като петте си пръста. Но не е ченге, а аз съм.
— Значи се съобразява с теб?
— Просто работим заедно, на принципа на съдействието. — Заряза океана и го погледна в очите. — За теб тази идея е странна, знам. Истината е, че Нортън няма нужда да се доказва.
— „И има гъста, гъста коса“, нали?
Стихът очевидно не й говореше нищо. Явно беше твърде млада, за да си спомня „Сърдития млад и мъжете“. Карл имаше последния им албум, защото… ами защото всички прехвърлили четиридесетте го имаха, парчето беше оглавило три пъти поред класациите веднага щом се появи на пазара. Но по онова време Ертекин сигурно още бе ходила права под масата. Самият той беше твърде млад, за да приеме спокойно новината, че Сърдития млад си е пръснал мозъка по апаратурата на някакво звукозаписно студио. „Да оплескаш пейзажа“. Колко на място. Любител на черния хумор и хладнокръвно небрежен по лондонски до самия край. Понякога се чудеше дали Сърдития млад си е давал сметка какво ще стане с продажбите на „Да оплескаш пейзажа“, когато е налапал дулото на осколочната карабина онзи следобед, ухилил се е на озвучителя и е натиснал спусъка. И дали е започвал да се досеща, когато е писал заглавното парче и текста към него една година по-рано.
— Какво общо има косата му?
— Е, това неговото едва ли може да мине за типично мъжко оплешивяване, не мислиш ли?
— Едва ли… — започна неразбиращо тя, после схвана. — О, я стига! Говориш глупости. Ти да не би да имаш типично мъжко оплешивяване, Марсалис?
— Не. Но аз не съм човек.
Това я стресна като изстрел с „Хааг“. Дори на слабото сияние от лампите покрай асфалтовото шосе отзад се видя как погледът й изстина. Когато заговори, гласът й беше също толкова студен:
— Цитираш ли някого?
— Ами… да. — Засмя се, най-вече защото беше толкова хубаво да стои тук на плажа с ръце в джобовете и стъпала, заровени в пясъка. — Твоите хора, като за начало.