— Не. Има по-умни начини да получиш информация.
— Какво тогава? — настоя Нортън. — Просто садизъм? Или е някакъв вид проявление на суперменски синдром? Генетично оправдана бруталност?
Карл го изгледа. Нортън не сведе очи. Карл сви рамене и каза:
— Може да е било ярост. По някаква причина може просто да е загубил контрол.
Ертекин смръщи вежди.
— Добре де. Но после — какво? Изведнъж се е успокоил и я е екзекутирал, просто така?
— Може би.
— Лично аз не виждам никаква логика — заяви Нортън.
Карл отново сви рамене, този път, с леко пренебрежение.
— Защо трябва да има логика?
— Това пък какво означава?
— Означава, Нортън, че на биохимично ниво ти не си като Мерин. Нито ти, нито Ертекин. На нивото на лимбичната система, през амигдалата и в орбитофронталния кортекс на Мерин протичат стотици биохимични процеси, които при вас просто ги няма. — Намерението му беше да обясни всичко това спокойно и безпристрастно — обучението в социална пригодност беше отстранило вродената агресивност от речта му и езика на тялото. Но въпреки това досадата в собствения му глас го учуди сериозно и той довърши набързо: — Разбира се, че всичко това няма да ти говори нищо. Действията на този тип са ти напълно непонятни.
Тишина в слабо осветената съвещателна зала. Карл усещаше погледа на Ертекин като докосване. Сведе поглед към ръцете си.
— Казахте, че е убил още двайсетина освен тази жена.
— Седемнайсет са потвърдени, генетичен материал от Мерин е открит на местопрестъпленията — каза Нортън. — Още четири, за които не сме толкова сигурни. Това не включва хората, които е убил и изял на борда на „Хоркан“.
— Имате ли карта на убийствата? Къде е бил Мерин?
Не вдигна глава, но усети как двамата отново се спогледаха.
— Имаме — каза Нортън.
Защрака по клавиатурата на инфоплочата и образът с кръвта на Тони Монтес изчезна. На негово място изникна карта на континентална Северна Америка, прорязана от магистрали и яркочервената граница между щатите на Ръба и територията на Съюза. Имаше седемнайсет черни квадратчета и четири сиви, всеки в комплект с голяма колкото нокът снимка на жертвата. Карл стана и отиде при стената, за да погледне екрана отблизо. На снимката в Свободно пристанище Анжелин Тони Монтес беше щастливо засмяна, косата й — фризирана като за парти, роклята — с голи рамене. Той докосна леко образа и отдолу се появи подробна информация с дребен шрифт. Майка, съпруга, агент по недвижими имоти. Труп.
Плъзна поглед по другите снимки, пръснати по картата като белези от акне. Макар и на различни хора, те си приличаха по едно — повечето не бяха портретни снимки, а от онези, случайно направените, които улавят най-пълноценно живота. Само две от снимките бяха холоизображения от лични карти, останалите бяха уловили усмивки и намигания към камерата, плътно изрязани, за да се отстранят роднините и приятелите, попаднали в кадъра. Лицата бяха на хора от различна раса и на различна възраст, от средата на трийсетте до един почти седемдесетгодишен дядо. Женени, неженени, с и без деца. Професиите варираха от специалисти по инфосистеми до обикновени работници.
Нямаха нищо общо помежду си, освен континента, на който живееха, и факта, че бяха мъртви.
Насочи вниманието си към Западното крайбрежие. Нортън набра нещо на инфоплочата и районът на Залива се наложи в голям мащаб върху основната карта. Мястото, където „Гордостта на Хоркан“ беше паднал в океана, беше маркирано с голям квадрат близо до брега в комплект с единадесет имена и лица едно под друго встрани от квадрата. Още четири червени кутийки близо до Сан Франциско и Оукланд. Карл се загледа в последната група с усещането, че нещо не се връзва. Смръщи чело, докосна маркерите и се зачете в дребния шрифт.
Датите.
— Да, така е. — Ертекин се приближи зад гърба му. Карл я подуши, преди да я чуе. — Върнал се е. „Гордостта на Хоркан“ пада в океана и същия ден той извършва две убийства. После незнайно как минава границата с Републиката. Следващата му спирка е Ван Хорн в Тексас, на деветнайсети юни. Еди Танака, застрелян пред един бордей на Десета междущатска. След което се връща в Залива, близо четири месеца по-късно, на втори октомври. Какво ти подсказва това?
— Забравил си е портфейла?