„Става.“
Хукна след нея.
По време на сбиването мрежата се беше активирала на максимален режим. Сега го изпълваше, топла като слънцето, и болката в хълбока му избледня до бегъл спомен и смътното усещане, че му тече кръв. Зрението му се изостри и се фокусира върху бягащата жена, периферните образи се размазаха. Тя свърна наляво, извън полезрението му. Карл вече беше скъсил дистанцията с една трета. Стигна до ъгъла и зави — уличката беше толкова тясна, че раменете му отъркваха стените. Небоядисани стени на сглобяеми бараки с малки високо разположени прозорци, пластмасови панели и рамки, захвърлени кутийки от безалкохолно и бира в прахоляка. Спъна се в нещо. Габи завиваше надясно. Едва ли се беше сетила да погледне назад.
Карл стигна до следващия ъгъл и спря. Потисна желанието си да надникне. Габи беше завила надясно, на широка улица, настлана с всемент и пълна с хора. Карл клекна, извади умните си очила и надзърна зад ъгъла на височината на коленете си. Вече не му се налагаше да примижава на ярката светлина и почти веднага видя Габи: тя бързаше през тълпата. Поглеждаше през рамо, но си личеше, че не го е забелязала. Не бързаше като човек, обзет от внезапна паника, просто си пое дълбоко дъх и тръгна с широка крачка. Карл изчака да се отдалечи на петдесетина метра и я последва, леко приведен, за да не му стърчи главата. Особената му походка му спечели един-два учудени погледа, но никой не го заговори, и което беше по-важно, никой не направи коментар на глас.
Разполагаше с десетина минути, подсказа му мрежата. Толкова време беше необходимо мълвата за сбиването в бара да стигне до някой от управата на лагера и този някой да вдигне хеликоптер над правите улици на „Гарод Хоркан № 9“. Ако дотогава не откриеше беглеца, край на играта.
След три пресечки Габи пресече улицата и влезе в едноетажна барака. Карл я видя как вади матовосивия правоъгълник на картата-ключ от джоба на дънките си и я прокарва през ключалката. Вратата се отвори и тя хлътна вътре. Карл беше твърде далеч, за да различи табелка с номер или име, но пък пред бараката имаше няколко висящи саксии с разцъфнал в жълто кактус. Карл изтича до бараката, мушна се в алеята, която я делеше от съседната, и мина отзад. Намери незаключен прозорец на тоалетна, отвори го и се прехвърли вътре. Раната му напомни за себе си — срязаните мускули се търкаха едни в други по непредвиден от природата начин. За една бройка да стъпи в тоалетната чиния, но успя да отскочи навреме встрани, клекна до вратата и се намръщи от болка.
През тънката като хартия стена се чуваха гласове. Звукоизолацията на сглобяемите бараки беше подобрена значително през последните години, но само на външните стени. Ако човек искаше същото и за вътрешните, трябваше да се бръкне. „ГХ“ определено не биха включили подобна екстра в основния пакет, а наемателят на тази барака, Габи или Грей, очевидно не беше платил за въпросното подобрение. Чуваше се гласът на жената, а после прозвуча и друг, Карл го познаваше от аудиофайла в досието.
— Тъпа шибана кучка! Защо дойде тука ма?
— Аз… Ти… — Гласът й пресекна от обида. — Да те предупредя.
— Да бе! И той ти е по петите. Глупачка смотана!
Плющене на силен шамар. Карл чу ахването на жената и нищо друго. Или беше много корава мацка, или беше свикнала да я бият. Или и двете. Той натисна леко дръжката, открехна вратата и надникна. Нещо се стрелна пред тясната пролука — вдигната в някакъв жест ръка, появи се и изчезна толкова бързо, че Карл не видя дали онзи държи оръжие, или не. Посегна под якето си за пистолета „Хааг“. Нещо тежко се прекатури с трясък в съседната стая.
— Сигурно всеки момент ще цъфне, оставил те е да стигнеш дотук, за да те проследи. Празноглава фуста такава, как можа да…
„Сега!“
Карл блъсна вратата и скочи в малката стая. Подът бе застлан с килимчета в ярки цветове. Грей беше извърнат наполовина, надвиснал над свилата се жена, която беше съборила саксия с някакво високо растение до входната врата, докато се бе отдръпвала. Бузата й бе пламнала от шамара. В стаята имаше и други цветя, плюс евтина рисувана керамика и перуански икони по лавиците, малка статуетка на някакъв светец и испанска молитва, избродирана и сложена в рамка на една от стените. Очевидно това беше жилището на Габи.