— Браво. Знаех си аз, че с право сме те наели.
Карл се извърна и я погледна укорително. Нещо се случи с линията на устата й. Той вдиша леко с надеждата да улови отново миризмата й.
— Мерин работи с непълни данни. Не знам как се е сдобил със списъка на жертвите си, но явно не е разполагал с всички имена в началото. Защо му е било да се прехвърля в Джизъсленд през юни, щом е трябвало да се върне по същия път и да убие този тип, ъъ, Уитлок, по-късно. А сега и Монтес, в Анжелинското свободно пристанище. От Залива до там е съвсем близо, няма и гранични проверки. Явно избира целите си в движение.
— Да. И ние стигнахме до същото заключение. — Ертекин бавно отстъпи и спря до стола на Нортън. — Ако Джаспър Уитлок водеше живот подобен на Еди Танака, сигурно би могъл да ме убедиш, че Мерин не го е открил първия път и затова се е наложило да се върне по-късно. Само че Уитлок е бил брокер на медицински услуги. С напълно законен собствен бизнес, почтен гражданин, стълб на общността. Не е човек, когото е трудно да откриеш. Мерин го е застрелял в собствения му офис, както си е седял зад бюрото. Следователно през юни Мерин още не е знаел, че трябва да го убие. Разбрал е за това по-късно.
— Въпросът е откъде? — Карл гледаше картата и пръснатите по нея черни маркери. — Минава границата, за да види сметката на Танака, после отива чак в Тексас. Някакви признаци, че е отишъл там, за да търси информация?
— Не. Танака е бил мошеник на дребно, нищо повече. Наркотици, незаконни аборти. От време на време по някой контрабандно доставен орган за трансплантация.
Нортън вдигна очи от инфоплочата. Лицето му беше безизразно.
— На практика джизъслендски вариант на брокер на медицински услуги.
— Ами…
Ертекин свъси вежди и каза:
— Вече проучихме тази връзка. Танака не е бил официално регистриран в медицинския бизнес, нито в Републиката, нито другаде. По професия е бил специалист по биологични заплахи…
— Ловец на плъхове — допълни Нортън.
— Последните две години е бил безработен, изкарвал си е прехраната главно като сутеньор в района на Ел Пасо и на изток. Преди това се е занимавал със същото в Хюстън. Смятаме, че точно покрай това е влязъл в бизнеса с незаконните аборти. В тях има много повече хляб, отколкото в…
— В лова на плъхове — довърши Карл и кимна замислено. — Като гледам картата, имаме Югоизточен Тексас, Северен Тексас, Западна Оклахома, после две убийства в Колорадо, едно непотвърдено в Айова, едно сигурно и едно непотвърдено в Канзас, Мичиган, две в Илинойс, непотвърдено в Южна Каролина, непотвърдено в Мериленд, Луизиана, Джорджия и Северна Флорида. Открихте ли някаква връзка между жертвите? Колкото и дребна да е?
Физиономията на Ертекин беше достатъчно красноречива. И тя като него гледаше картата и пръснатите по нея лица на мъртвите.
— Ако се опрем на онова, което знаем, Мерин може да ги е подбирал и по телефонния указател — изсумтя Нортън.
14.
Крясъците я изтръгнаха от лапите на съня.
Първата й сънена мисъл беше, че има кражба или че пазарлъкът под прозорците й внезапно е загрубял. После особената ритмичност на гласовете си проби път през изтъняващата пелена на съня и тя си спомни къде се намира. Седна рязко в тясното войнишко легло. От липсата на синаптик чувстваше мозъка си като некъпан. В другия край на стаята зората нахлуваше през проядената от молци вариполарна завеса, перленосива светлина къпеше на бледи райета тавана и отсрещната стена. Погледна си часовника и изпъшка. Призивите отвън не се чуваха много ясно, но можеше да се досети за съдържанието им и без да различава отделните думи.
Телефонът на нощното шкафче иззвъня.
— Да?
Гласът на Нортън в ухото й:
— Чуваш ли феновете?
— Щом съм будна.
— Моите поздравления, Сев. Ако бяхме останали в града, щяхме здравата да го загазим. Гадният ти полицейски ум пак ни спаси кожата.
— Е… — Тя отметна завивката и стъпи на пода. Настръхна от студения въздух. — Значи Парис наистина има приятели в Талахаси.
— Нещо повече. — В гласа на Нортън се промъкна усещане за горчива усмивка. — Свързал се е с медиите. В „Добро утро, Юг“ само за нас говорят.
— Ох, мамка му. — Заопипва за дрехите си. — Ще можем ли да се измъкнем по живо, по здраво, как мислиш?
— Няма да е със суборбитален, това поне е сигурно. Каквото и да е държало под похлупак истината за генетичния статус на Марсалис, вече го няма. Тайната му е разкрита. Или Парис се е разприказвал, или е изтекла информация от по-високо място.