— На четиридесет и четири?
Ертекин поклати упорито глава.
— Снощи прегледах досието й и там няма нищо за обучение в бойни техники. А и идеята ти изобщо не се връзва с генетичния материал, открит под ноктите й. Наистина ли мислиш, че човек с професионална бойна подготовка ще си прави труда да дере противника си?
— Не. Мисля, че го е направила чак след като се е отказала от борбата. Когато е взела решение, че ще го остави да я убие.
— Защо ще…
Карл видя как Ертекин сама стигна до извода — челото й се изглади, а очите й леко се разшириха. На светлината на виртуалното аризонско слънце забеляза, че ирисите й са с цвят на пръскан кехлибар.
— Знаела е, че ще намерим негови клетки под ноктите й — каза тя.
— Да. — Той сведе свъсен поглед към инфодомовете долу. — Тони си е направила труда да ни събере доказателствен материал. Замисли се върху това. Имаме жена, която знае, че след малко ще умре. Само минути преди смъртта си прави планове как да повлече посмъртно убиеца си. Е, това вече е или нечовешки силна воля, или обучение. Или по малко от двете.
Постояха известно време в мълчание. Той погледна косо към нея и видя как вятърът прилепва косата й към линията на челюстта. Нищо и никакво движение, почти несъществуващо всъщност, но нещо в него пробуди сърбеж ниско в корема му. Изглежда, и тя долови нещо, защото се обърна и го хвана, че я гледа. Карл пое в пълна мяра озарената от слънцето сила на тигровите й очи, после тя побърза да отклони поглед.
— Генният анализ отхвърля наличие на подобрения — каза тя. — Само стандартният хромозомен набор, двайсет и три двойки, без аномалии.
— Не съм твърдял обратното. — Той въздъхна. — Това е шибаният проблем в наши дни. Появи ли се нещо изключително у човек, веднага отваряме каталога с подобренията да му открием серийния номер. Трябва да е нещо, наблъскано в екстразом, някаква генна модификация. Никой не си задава въпроса дали пък не се касае за добрата стара наследственост плюс тренировки и обучение.
— Защото в наши дни най-често е другото.
— Не е нужно да ми напомняш, по дяволите. Само някой да спечели нещо, камерите се включват и моментално се почва с рекламата на някоя от безбройните генноформатиращи компании. — Той вдигна ръце в имитация на благодарствена реч. — „Искам само да кажа, че нямаше да постигна това без добрите хора от «Решения Амино». Без тях нямаше да успея!“ Еба си тъпанарщините!
И без да поглежда Ертекин, знаеше, че тя го гледа с вдигнати вежди.
— Какво?
— Нищо. Просто звучи странно от твоята уста, това е.
— Аха, само защото съм тринайска, трябва да харесвам платеното превъзходство, с което живеем. Виж какво, Ертекин, и аз нямах избор, също като теб. Никой не ми е ръгнал изкуствена хромозома ин витро. Имам двайсет и три двойки хромозоми точно като теб и информацията, която носят, ме прави такъв, какъвто съм. Нещастници като мен не разполагат с опцията да се отърват от модификациите по желание. Няма спринцовка с дезактивираща секвенция, която да ми боднат в задника и да стана безопасен материал за разплод.
— Именно поради което — тихо каза тя, — мислех, че от твоя гледна точка екстразомите са крачка напред. Поне за следващото поколение.
За миг го затисна набралата инерция тежест на безсмисления му гняв, дънеше напред-назад в гърдите му като боксова круша, която никой не си е направил труда да спре. Образи от последните четири пропилени месеца се заредиха безредно в главата му.
Прогони ги.
— Въпросната гледна точка нещо ми идва нанагорно в момента. Но нека се придържаме към Монтес, искаш ли? Едно мога да ти гарантирам — имала е боен опит или най-малкото е била обучавана в бойни техники. Ако нищо такова не излиза в досието й, значи по някаква причина е намерила за нужно да го скрие. Няма да е първата, заселила се в Анжелинското свободно пристанище с чисто нова самоличност. Няма да е и първата, омъжила се за човек, който не знае нищо за миналото й, така че и да говориш със съпруга й, най-вероятно ще е загуба на време.
— Да. Обикновено така става.
— Колко големи са децата?
— На четири и на седем.
— От него ли са?
— Не знам. — Ертекин вдигна ръка и направи жест, който й даде достъп до операционната система. Изтегли инфосвитък — излъчващ меко сияние текст, изписан във въздуха като послание от някой ангел. Запрехвърля страниците с деликатни движения на средния и безимения пръст, с показалеца държеше свитъка отворен. — Да. Първото раждане е регистрирано в Републиката, изглежда, са се преместили в Свободното пристанище малко след това. Второто дете е родено тук.