Поколеба се за миг, после пъхна тубичката под възглавницата и започна да се съблича.
Лежеше по гръб на дивана с кръстосани под главата ръце и зяпаше тавана.
„Уж излезе от затвора, а още не си свободен.“
„Тъпа кучка!“
„Е, не точно. Разобличи те за секунди, а това значи, че е адски умна.“
Въздъхна и погледна към прозореца. Шест етажа, а сигурно и те бяха вързани към същата система за сигурност като вратата. Никакъв шанс.
„Винаги бих могъл да…“
„О, млъкни! Колко пъти трябваше да ти го повтаря Съдърланд, ти глух ли си? Прави само онова, с което ще можеш да живееш в мир и занапред. Тя ти оправи леглото все пак. Измъкна те от Републиката, от затвора. Толкова ли е лошо? Потърпи, поработи по случая. Подхвърли им нещо, колкото да свалят гарда. Така или иначе, ако искат това сътрудничество да даде някакви резултати, няма как да те държат постоянно на каишка.“
Посегна, взе чашата и се надигна на лакът да отпие.
„Значи така, мацката си пада по изродени. А не й личи да е от тоя сорт.“
„Кой сорт? Като Зули?“
„Я стига, онова беше еднократно.“
„Двукратно. Засега.“
„Зули е готина. Приятелка.“
„Да бе, приятелка, която от време на време обича да се чука с изроди.“
„Може пък да обича с мен да се чука от време на време. Да ти е хрумвал този вариант случайно? Може пък генетичният ми статус да няма нищо общо с това.“
„Да бе. Може и тази фуста, Ертекин, да се е чукала със своя си изрод, защото го е харесвала като човек, а не защото е бил тринайска.“
„О, я заспивай.“
Не можеше. Мрежата пращаше ръждив гъдел из цялото му тяло в дисонанс с ритъма на сърцето му.
„Добре ще е утре да се погрижиш за това. Почти четири месеца караш на долнокачествен хлорид — чудо ще е, ако скоро не те гепи някой пристъп.“
„Ама с Дудек и приятелчетата му свърши работа.“
„Да, само че сега не става въпрос за банда неонацистки олигофрени, а за друга тринайска. Адаптирана тринайска, както личи. Трябва да се заредиш на максимум, ако ще…“
„Опа!“
„Какво «опа»? Два-три дни, докато онези свалят гарда, и изчезваме, забрави ли?“
Поглед забит в тавана.
18.
Силен хлориден бодеж го изтръгна от съня — лявата ръка го болеше чак до костта и го беше избила студена пот. Беше се свил инстинктивно и в гърлото му напираше тихо скимтене. Обучението на леля Читра по управление на болката, превърнало се в императив, белязан дълбоко в съзнанието му, се включи автоматично. Приеми болката, дишай, дишай, докато я овладееш, и не издавай нито звук, по дяволите. Преглътна и се обърна на другата страна.
Спомни си, че е в дома на Севги Ертекин, и се отпусна. Скимтенето се откъсна от устата му като нисък стон.
Стаята беше пълна с почти нефилтрирана светлина на прозорците имаше вариполарни завеси, но някой беше забравил да ги затъмни. Според часовника му беше малко след девет. Изпъшка и раздвижи пръстите на лявата си ръка, прогони постепенно болката. Мрежата, по причини, които все още убягваха на биолабораториите на „Марстех“, „помнеше“ травмите от стари наранявания и понякога претоварваше системата в съответните части на тялото. Нямаше проблем, ако зареждаш редовно и качествено системата — най-много да почувстваш затопляне и лек сърбеж на мястото на старите рани. Но при боклуците, които купуваше от Луи през последните няколко месеца, невромускулният интерфейс сигурно съвсем се беше раздрънкал. А с тази си ръка веднъж беше спрял саудитско бойно куче. Генномодифициран хибрид, истинско чудовище, бледо като призрак: появи се изневиделица от пустинната нощ и скочи с ръмжене към гърлото му. Събори го по гръб, зъбите му се забиха до кокал, и дори след като уби проклетото чудовище, минаха почти пет минути, докато разчекнат захапката му и го махнат от него.
Наостри слух за някакви звуци в апартамента, но не чу нищо. Ертекин явно още спеше. Колкото до самия него, със сигурност нямаше да заспи пак, а вратата си беше все така заключена. Обмисли набързо ситуацията, после стана, нахлузи си панталоните и тръгна към кухнята. Кратък преглед на шкафовете му осигури кафе за еспресо машината в ъгъла. „Робуста смес Олимпус Монс — директно от генните лаборатории на Марстех!“ Да бе, как ли не! Позволи си една кисела усмивка, нагласи машината за две дълги кафета и отиде да вземе мляко от хладилника.