Балонът, увиснал под свода, се освети, а помещението започна да потъмнява. Димът в сферата се разсея и се откри прозрачната й вътрешност.
— Къде гледат? — попита Епълби.
Ридра го хвана за врата и насочи главата му в нужната посока. Той пое дълбоко въздух и бавно го изпусна.
Балонът заблестя като дъга. Салонът се потопи в тъмнина. Мощен прожектор освети пластмасовата повърхност на сферата. Отразената светлина освети замрелите лица в залата.
— Какво става? — попита митничарят. — Там ли ще се борят?
Ридра сложи пръсти на устата му и той млъкна.
Появи се Сребърният Гущер. Крилата се люшкат в дима, блестящите пера са като остриета на сабя, люспите трептят на огромните бутове. Тя набръчква триметровите си люспи и се извива в антигравитационното поле. Зелените устни се разтягат в усмивка, сребристи мигли покриват зелените очи.
— Но… това е жена! — изуми се чиновникът.
Из залата се понесе приветствено щракане с пръсти.
В балона се забеляза лек дим…
— А това е Брас! — възкликна Кали.
… И Брас влезе вътре. Тръсна глава. върху бивните с цвят на слонова кост блестеше слюнка. мускулите на плещите и ръцете се издуха като могили, от жълтите лапи се показаха дълги нокти. Лентите, опасващи стомаха, се извиваха около тялото. Бодливата опашка леко удряше по стените на сферата. Гривата бе така подстригана, че противникът да няма възможност да я хване.
Кали хвана чиновника за рамото и изрева:
— Щракай с пръсти, човече! Това е нашият Брас!
Митничарят, неприсъствал досега на подобна атракция, за малко не си счупи ръката.
Балонът засия в червено. Двамата пилоти кръжаха вътре с лице един към друг. Гласовете утихнаха. Епълби крадешком хвърляше погледи на хората около него. Всеки втори гледаше нагоре. Третият Навигатор се сгъна. Приличаше на зародиш. Ридра го погледна. Задържа погледа си на свитите юмруци и стиснатите челюсти на този юноша с роза на рамото.
Горе противниците продължаваха да се дебнат и да правят лъжливи атаки. Гущерът направи рязко движение, Брас отскочи, отблъсна се в стената…
Митничарят здраво стисна нещо.
Двете тела се сблъскаха, врязаха се в стената. Зрителите затропаха с крака. Ръцете се сплетоха, краката — също. Най-после Брас се завъртя и отлетя към тавана на своеобразната арена. Тръсна глава и се изправи. Под него Гущерът вече беше готов, размахваше крила. Брас се хвърли и го хвана за задния крак. Жената започна да кръжи, успя да се отскубне. Замахна с перата-саби, но не улучи.
— Какво правят? — прошепна Епълби. — Как се разбира кой печели?
Погледна надолу. Това, което беше стиснал, се оказа рамото на Кали.
— Когато единият отблъсне противника до стената, а самият той я докосне само с една ръка или един крак, това е точка — обясни гигантът.
Сребърният Гущер се изправи като пружина. Брас прелетя край него и се вряза в стената. Но докато нанасяше удар със задната лапа, жената изгуби равновесие и докосна стената с два крака.
През залата премина разочарован възглас. Брас скочи и бутна Гущера към стената, но тласъкът се оказа прекалено силен и той се приземи на три лапи.
Нова схватка в центъра на сферата. Гущерът ръмжи, извива се, люспите му трептят. Брас ожесточено се взира, очите му приличат на златни монети. Прави бързо движение назад, после напред…
Гущерът като вихър минава покрай рамото му и се удря в стената. Брас леко се отклонява и успява да се задържи на една лапа.
Балонът стана зелен, а Кали стовари юмрука си върху плота:
— Видя ли как я прати да пасе, а?!
Противниците отново се впиха. Задушаваща прегръдка — и пак се разлетяха в противоположни посоки.
Нови две схватки, но безрезултатни. Най-после Сребърният Гущер успя — отблъсна Брас в стената и се задържа на върха на опашката си.
Тълпата зарева.
— Не е честно! — развика се Кали, отблъсквайки чиновника. — По дяволите, това не е по правилата!
Но балонът отново стана зелен. Присъждаха точка на Гущера.
Противниците внимателно се придвижваха в центъра на балона. На два пъти Гущерът атакува, но Брас успяваше да се отдръпне, без да докосне стената.
— Ама тя само клинчи! — крещеше Кали. — Ще го умори до смърт! Хайде, борете се!
Брас сякаш го чу — скочи, стремейки се да удари с рамо. Щеше да получи нова точка, но Гущерът го хвана за ръката, продължи движението му и той се удари в стената.
— Тя няма право! — този път викаше митничарят, който отново се хвана за рамото на Кали. — Може ли така? Мисля, че няма да позволят… — той млъкна, защото Брас дръпна жената и леко я ритна. Тя отлетя към стената, а той успя да се задържи с една ръка и сега се носеше в центъра на балона.