— Слизате по едни стълби, а вътре от тавана виси голям балон, където се провеждат схватките, нали? — от възбуда той се наведе напред. — Всъщност, там за първи път ме заведе Ридра.
Т’мварба започна да се усмихва.
Митничарят удари с длан по масата.
— Ще си прекараме идеално, просто идеално! — Той притвори очи. — Даже може да си вземем по една от онези — щракна три пъти с пръсти — от Сектора на Разединените. По принцип и това е незаконно, но… нека отидем там довечера…
— Да вървим — засмя се докторът. — Вечеря и пийване — та това е най-хубавата идея за деня! Умирам от глад, освен това вече четири месеца не съм гледал добри схватки.
— Никога по-рано не съм идвал тук — каза митничарят, когато слязоха от метрото. — Исках да си запазя час, но ми казаха, че няма смисъл — просто елате, работим до шест…
Пресякоха улицата и минаха покрай будка за вестници около която се бяха събрали товарачи и четяха бюлетина за тазвечершните борби. Трима навигатори се разхождаха по тротоара, хванати за ръце.
— Знаете ли — бъбреше чиновникът, — дълго време се борех със себе си. Исках да го направя още първата вечер. Но в нашия отдел не харесват странните и необичайни неща. Тогава реших да си направя нещо мъничко, което мога да скрия под униформата. Ето, че пристигнахме.
Той отвори вратата на „Пластиплазма Плюс“ (Допълнения, Надписи и Ремонт на Тялото).
— Знаете ли, винаги съм искал да взема мнението на някой специалист — дали в този стремеж няма нещо патологично?
— Не, разбира се.
Посрещна ги момиче със сини очи, устни и коса и с крила.
— Заповядайте. Искате ли да се запознаете с нашия каталог?
— О, не, прекрасно знам какво ми трябва! — увери я Епълби. — Оттук, нали?
— Точно така.
— От психологична гледна точка е много важно да чувствате, че владеете тялото си, че можете да го измените, да промените формата му. Шестмесечна диета и тренировки за укрепване на мускулите биха имали същия ефект, биха ви дали същото чувство на задоволство. Точно този ефект се цели с нов нос, брада, люспи или пера.
Влязоха в стаята с операционната маса.
— С какво мога да ви помогна? — попита комзетохирургът с усмивка. Личеше, че е роден на някой от полинезийските острови. — Легнете тук.
— Аз съм само придружител — поясни Т’мварба.
— Номер 5463 от вашия каталог — заяви чиновникът. — Искам го тук — и той удари долната част на рамото си.
— О, да! И на мен ми харесва. Един момент — хирургът отвори капака на масата. Проблеснаха инструменти.
Той се отдалечи към стената, където зад стъклата на хладилната етажерка се виждаха покрити със скреж пластмасови форми. Върна се с поднос, пълен с различни детайли. Единственото, което можеше да се познае, беше предната половина на миниатюрен дракон с очи от брилянт, блестящи люспи и светещи крила. Беше малко по-къс от три сантиметра.
— Ще го съединим с нервната ви система и ще можете да го научите да пръхти, да ръмжи, да пляска с крила и да изпуска искри, но сигурно ще минат няколко дни, докато се адаптира. Не се учудвайте, ако в началото само сумти — причината е същата, както при присаждане на обикновени органи… Ако обичате, свалете си сакото.
Митничарят започна да се съблича.
— Ще блокирам чувствителността на рамото ви… Така, нали не боли? О, това е местна упойка — трябва всичко да е чисто. Сега ще направя разреза… ако не ви е приятно, не гледайте, говорете с приятеля си. Ще отнеме само няколко минути… О, не обръщайте внимание — просто активизирам резервите на организма ви, за да се възстановите по-бързо… още веднъж… Отлично! Това е раменното ви сухожилие. Знам, че е доста странно да видите ръката си без него. Ще го заместя с прозрачна пластиплазмова клетка. Действа като сухожилието, свързва се със същите мускули и кости. Ето тук са отворите за артериите… Обърнете се, ако обичате. Ако искате да гледате, използвайте огледалото… А сега да зашием около клетката… Отворът за дракончето, разбира се, остава… Превръзката не трябва да се сваля няколко дни, докато пластиплазмата се интегрира в тялото. Ако не правите резки движения, всичко ще мине нормално… Така-а… Сега трябва да съединя зверчето с нервите ви. Ще ви заболи…
— Мммм! — Епълби се надигна.
— Седнете, седнете! Всичко е наред. С това ключе се отваря клетката. Ще го научите да излиза и да прави разни фокуси, но имайте търпение — нужно е малко време… Сега ще върна чувствителността на ръката ви — хирургът съедини електродите и Епълби скръцна със зъби.
— Да, да, малко пари. Ще трае около един час. Ако се зачерви и се възпали, веднага елате. Всичко, което минава през тази врата щателно се стерилизира, но се случва веднъж на пет години някой да ни вкара бацили… Вече можете да се облечете.