Ръката му се премести на врата й, за да придържа главата й, докато я целуваше. Устните му бяха топли и пълни. Те покривана нейните, обхващаха ги, овлажняваха ги. Тръпки преминаха през цялото й тяло, когато той прекара върха на езика си по устните й. Всичко това й се струваше толкова прекрасно. Езикът му облиза ъгълчето на устата й, след което разтвори устните й и нахлу в устата й.
— Никой ли не те е целувал така? — Лицето му беше толкова близо до нейното, че тя усещаше топлия му дъх върху бузите си.
— Не — почти прошепна Ваялид.
— Трябва да бъдеш целувана така, докато и най-малката част от теб не запее от желание.
Той едва ли усещаше това, но хорът на нейното желание от доста време пееше твърде силно. Още няколко минути и тя нямаше да издържи.
Ваялид знаеше, че трябва да се прибере в спалното, но не можеше да събере достатъчно сили, за да се помръдне от мястото си. Езикът на Джеф се промъкна между устните й и тя ги отвори под натиска му. Езикът му докосна зъбите й. Когато Джеф хвана долната й устна между зъбите си и нежно я вкара в устата си, Ваялид потрепери от желание. А когато ръката му се плъзна по гърба й и притисна тялото й към неговото, тя си помисли, че направо ще се разтопи. Силата й постепенно напускаше тялото й и тя едва се държеше на краката си.
Джеф сега целуваше клепачите й. Тя се опита да мисли за силата на прегръдката му, но всички други усещания бяха засенчени от изгарящата топлина в слабините му, които се притискаха към корема й. Чувствата на Джеф към нея бяха също толкова силни, колкото и нейните към него.
— Ако ще продължавате така, предлагам да влезете вътре. — Гласът на Харви Маккий, идващ някъде иззад нея, я накара да подскочи толкова рязко, че тя удари чело в челото на Джеф Бузите й пламнаха. Тя се обърна и видя Харви застанал в рамката на вратата, осветяван от светлината в стаята зад него.
— Тъкмо щях да вляза — каза Ваялид и бързо подаде на Джеф палтото му.
— Тъкмо казвах лека нощ — каза Джеф, докато го поемаше.
— Не ме оставяйте да ви спирам — каза Харви.
Ваялид си помисли, че Джеф, изглежда се чувстваше също толкова неудобно, колкото и тя самата. За него щеше да бъде непоносимо, ако някой разбереше за чувствата му. Те бяха толкова добре пазена тайна, че понякога Ваялид се чудеше дали самия Джеф знае за тях.
— Какво правиш тук? — попита Ваялид Харви.
— Имам новини за теб.
— Трябва да вървя — каза Ваялид на Джеф. — Кажи на Медисън да не оставя Фърн сама, докато не пристигне лекарят.
— Ще му кажа. Лека нощ и благодаря за помощта. — Джеф се обърна и тръгна бавно по пътеката.
— Изглежда, не си приела сериозно предупреждението ми — каза Харви, докато влизаше в сградата след Ваялид.
— Аз сама се предупредих за Джеф Рандолф много преди теб — каза с раздразнение Ваялид. — Нямам намерение да си позволя да направя някаква глупост заради една малка целувка.
— Това беше нещо повече от една малка целувка.
— Тогава, нека да кажем, че няма да има големи последствия. А сега ми кажи какви новини ми носиш за мината ми. — Тя видя, че на Харви не му се искаше да сменя темата, но беше решена да не му позволи да продължи този разговор. Нейните чувства към Джеф не влизаха в работата на никого, най-малкото пък на Харви Маккий.
— Имаме предложение за продажба.
— Не — заяви Ваялид. — Искам си мината. Няма да приема нищо друго.
— Затваряй прозореца и си лягай, Бети Сю — каза един сънлив глас. — Няма да успееш да се събудиш навреме за закуска и госпожица Гудуин ще се ядоса.
— Не мисля, че това я интересува — отвърна Бети Сю.
— О, напротив. Нали знаеш колко много държи да се спазват правилата.
„Но не и когато се отнасят за нея“ — помисли си Бети Сю, докато гледаше как Джеф се отдалечава по пътеката. Само ако майка й разбереше.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
Първия път, когато Ваялид заведе близначките при леля им Фърн, там я очакваше Монти Рандолф.
— Официално сте освободена от отговорност — заяви той с обезоръжаваща усмивка. — Семейството реши, че съм достатъчно добър за детегледач.
— Ние не сме бебета — каза Аурелия.
— Знам — отвърна Монти и направи гримаса. — Когато бяхте бебета, бяхте две малки сладурани.
— Госпожица Гудуин смята, че и сега сме сладки.
Монти се разсмя.
— На госпожица Гудуин й плащат, за да не казва какво мисли. Роуз ви очаква в къщата за чай и клюки. — Монти направи втора гримаса на близначките и те се разсмяха. — Не съм сигурен дали това ще ви бъде по-приятно, отколкото да се занимавате с тези двете. — Той хвана момичетата за ръцете и ги поведе към конюшнята, съпроводен от бурен смях.