— Мислех, че Медисън се е погрижил.
— Да, но нещо се е случило. Ако лекарят не пристигне скоро, Фърн ще умре.
— Чакай тук — нареди Джеф на кочияша. — Влез вътре, преди да си замръзнала — каза той на Ваялид. След това се запъти към кабинета си, без да я изчака. Когато влезе, се запъти право към висящия на стената телефон, вдигна слушалката и завъртя ръчката.
— Свържете ме с гарата на „Канзас-Пасифик“ — каза той — и побързайте.
Докато чакаше да го свържат, Джеф пристъпяше нервно от крак на крак.
— Обажда се Джеф Рандолф, президент на „Фърст Нешънъл Банк“ — каза той, когато най-после някой вдигна слушалката от другата страна на линията. — Има един влак, който се движи на изток по линията на „Канзас-Пасифик“. Чий е този влак и къде е първото място, на което можете да го отбиете?
След кратка пауза Джеф каза:
— Не ме интересува кой какво ти е казал. Ако не отговориш незабавно на въпроса ми, никога вече няма да можеш да си намериш работа в този град.
След още една пауза Джеф побесня и затвори телефона с такъв трясък, че Ваялид се изненада, че апаратът не се разби на парчета.
— Мръсно копеле! Филип Рабин е пуснал този влак.
Джеф отново завъртя ръчката на телефона.
— Свържете ме с Артър Тайнън.
Ваялид знаеше, че това е президентът на железопътната компания „Канзас-Пасифик“. Джеф се обърна към Ваялид.
— Иди да кажеш на кочияша да наеме отпочинал кон. Може да се наложи да попътуваме доста.
— Но откъде може да намери кон достатъчно бързо за…
— От конюшнята край реката. Побързай.
Ваялид излезе от стаята в мига, в който Джеф казваше в слушалката:
— Артър, обажда се Джеф Рандолф. Имам проблем и ми трябва помощта ти, за да го разреша. Ето какво искам да направиш.
Когато Ваялид се върна в кабинета, Джеф вече беше приключил разговора си и подреждаше документите върху бюрото си на купчинки. Той изгаси огъня в камината, грабна палтото си и подкара Ваялид към вратата.
Джеф й помогна да се качи във файтона, но не се качи след нея.
— Къде отиваш? — попита го тя.
— Да се видя с Филип Рабин.
— И какво смяташ да направиш?
— Да спра влака му.
— Идвам с теб.
— Връщай се в болницата — каза Джеф и й обърна гръб.
— Ще тръгна след теб.
Без да каже нищо, Джеф се качи до нея.
Рабин беше в кабинета си. Джеф влезе, без да обръща внимание на опитите на писаря да го спре. Той отхвърли мъжа встрани, сякаш беше дете. Рабин вдигна очи от документа, който четеше, и на лицето му се изписа изненада, когато видя нахлулия в кабинета му Джеф. Погледна към вратата, пред която служителят му се надигаше от пода. На Ваялид й се стори, че видя страх в очите на Рабин.
— Разкарай влака си от релсите!
— Не знам какво имаш предвид — заекна Рабин.
— Знам всичко. Може да отбие при Магнолия и да остави нашата композиция да мине.
Ваялид затвори вратата пред опуления чиновник. Тя видя как Рабин се съвзе и отново заприлича на проницателния, безкомпромисен бизнесмен, който бе станал един от най-богатите мъже в Денвър.
— Няма начин. Не можеш да влизаш тук и да ми нареждаш…
Той не успя да завърши изречението си. Ръката на Джеф се стрелна напред и го сграбчи за гърлото. Ваялид зяпна ужасено, когато видя как Джеф повдигна Филип Рабин от стола му и го издърпа над бюрото. Лицето на Рабин доби морав цвят. Той отчаяно се опитваше да разтвори ръката на Джеф, но без успех. Ваялид не можеше да си обясни как Джеф можеше да направи подобно нещо само с една ръка, но знаеше, че Рабин щеше да се задуши.
— Пусни го, Джеф.
— Не и преди да нареди влакът му да бъде отклонен.
— Не може да го направи, ако е мъртъв — каза Ваялид възможно най-спокойно. — А никой няма да има полза, ако те арестуват за убийство.
Но Джеф, изглежда, не чуваше гласа й и беше глух за разума. Ваялид осъзна, че ако не направи нещо веднага, Джеф щеше да убие Филип.
— Пусни го — повтори тя с разтреперан от паника глас. Задърпа ръката му, но хватката на Джеф беше желязна.
— Джеф — каза Ваялид. — Не си струва да влезеш в затвора заради него. Помисли си как ще се отрази това на семейството ти. — Тя погледна към Рабин и с удивление видя, че макар той едва да дишаше, очите му бяха изпълнени с омраза. Филип Рабин мразеше Джеф Рандолф и точно затова беше пуснал влака си по линията.
— Не разбираш ли? Той иска точно това. На него не му пука за влака. Той просто се опитва да причини на теб и семейството ти възможно най-големи проблеми. Ако не го пуснеш, ще успее.
Пръстите на Джеф се поотпуснаха и Ваялид си пое дълбоко дъх. Той все още държеше Рабин, но цветът на лицето на Филип постепенно се промени от син към червен.