— Е, хората ще си го помислят. — Съпругата на господин Маккий почина преди една година. Не може да се очаква, че той ще остане неженен още дълго време и всяка жена, видяна с него, ще стане обект на клюки.
— В такъв случай се учудвам, че искате от мен да го придружа на бала.
— Уверявам те, че никой няма да си помисли нищо непочтено — каза Харви. — Повечето от хората, които ще бъдат на бала, те познават от училището. Когато им обясня, че госпожица Сетъл е болна, те ще разберат.
— Оценявам загрижеността ти, но трябва да те помоля да избереш друга.
— Твърде късно е за това — отговори й директорката. — Вече му казах, че ще отидете. Освен това няма време да търсим друга. Балът е утре вечер.
Ваялид не знаеше какво да каже. От нея се искаше да се приготви за най-големия бал на годината само за един ден. Невъзможно. Нямаше нито една рокля, която дори да прилича на бална дреха. Но това не беше най-лошото. Ваялид не можеше да отиде на бала с Харви, след като беше отказала на Джеф.
— Благодаря, че сте се сетили за мен, господин Маккий, но не е възможно да отида на бала с вас. Вече казах на господин Рандолф, че не мога да отида с него и сега не мога да се появя с вас.
— Господин Рандолф ви е поканил на благотворителния бал! — каза госпожица Сетъл колкото изненадана, толкова и сърдита. — И защо го е направил?
— Не знам, не го попитах.
— И вие му отказахте?
— Да.
— Защо?
Ваялид си помисли, че това не е работа на госпожица Сетъл, но разбираше, че ще трябва да задоволи любопитството на директорката, ако иска да не бъде уволнена.
— Реших, че го прави от чувство за дълг. Мястото ми не е на бал на висшето общество. Освен това вече отсъствах достатъчно от работа.
Госпожица Сетъл изглеждаше доволна от отговора й.
— Е, нищо не може да се направи. Просто се постарайте да се държите дискретно.
— Вие не разбирате! — вече започваше да се отчайва. — Ако отида с господин Маккий, господин Рандолф ще си помисли, че не го харесвам.
— А вие харесвате ли го? — попита директорката с ледено изражение.
— Проблемът не е в това — каза възможно най-спокойно Ваялид. — Не мога да отида на бала с друг, след като съм отказала на господин Рандолф. Той ще се почувства обиден.
Изражението на директорката се смекчи малко.
— Ако само това ви тревожи, можете да се успокоите. Аз лично ще му пиша, за да му обясня, че отивате на моето място. Той ще разбере.
Ваялид се съмняваше в това.
— Предпочитам господин Маккий да си избере друга придружителка.
— Госпожице Гудуин, предполагам, знаете, че в момента набираме средства за строеж на училище за момчета.
— Да, госпожо.
— И освен това събираме средства за болница.
— Да, господин Рандолф ми каза за това. — Не трябваше да споменава името на Джеф. Това само щеше още повече да нервира директорката.
— Е, господин Маккий е най-добрият в набирането на средства в Денвър. Той има невероятната способност да кара хората да дават повече пари, отколкото са възнамерявали. Денвър се нуждае от училището и болницата. Наложително е да отидете на бала с него.
Ако Ваялид не го беше чула със собствените си уши, нямаше да повярва, че госпожица Сетъл можеше да бъде толкова безочлива, че да направи толкова искрено изявление пред Харви.
— Но господин Рандолф…
— Аз лично гарантирам, че господин Рандолф ще прояви разбиране — прекъсна я директорката. — Освен това никой досега не го е виждал на бал. Не мога да си представя защо изобщо ви е поканил.
Ваялид не знаеше какво друго да каже. Ясно беше, че или трябваше да отиде на бала с Харви, или щеше да загуби работата си. Тя се надяваше, че Джеф ще разбере, и се почувства малко облекчена от това, че той нямаше да присъства на бала. При първа възможност щеше да отиде в банката и да му обясни как стояха нещата. Не й се искаше той да остане с невярно впечатление.
— Сега ви предлагам да прекратите глупавите си възражения и да се приготвите за бала — каза госпожица Сетъл. — Повечето от жените се приготвят от седмици.
Клара Рабин прочете бележката. Първата й реакция беше да се разтресе от гняв, но постепенно започна да се замисля, най-накрая Клара се усмихна. Погледна още веднъж към бележката, след което отмести поглед към съпруга си, който в момента закусваше.
— Филип, току-що получих бележка от госпожица Сетъл, която ме уведомява, че Ваялид Гудуин ще бъде на бала с Харви Маккий.
— Не ме интересува какво прави тази кучка — изръмжа Филип Рабин. Той тръшна чашата си с кафе толкова силно, че част от течността се разля.
— Елеонор Сетъл е болна и госпожица Гудуин ще присъства на нейно място. Би трябвало Елеонор и Харви да намерят по-подходящ човек, но не в това е въпросът.