Вратата на асансьора се отвори и Ваялид излезе в коридора.
— Всъщност, аз не очаквам от вас сам да си измислите тези фрази. Ясно ми е, че всичко, свързано с ласкателство и любезност, е чуждо на природата ви. Можете да накарате някой от служителите си да свърши тази работа вместо вас.
Стигнаха до вратата на стаята й, но тя още не беше свършила.
— Когато научите стотина фрази, можете да започнете да ги изпробвате. Не се опитвайте да вниквате в смисъла им, защото няма да го разберете. Просто ги вмъквайте в разговорите си. Ако го правите достатъчно често и ако заучите достатъчно фрази, може и да заблудите някое нещастно, наивно момиче да повярва, че наистина мислите онова, което казвате.
— Но теб няма да заблудя, нали?
— Нито за секунда.
— Добре. Невъзможно ми е да се възхищавам на глупави жени.
Ваялид се надяваше, че не стои с отворена уста. Без значение колко време прекарваше с Джеф, той постоянно я изваждаше от равновесие с думите си. Но всичко това не беше нищо в сравнение с шока, който изпита, когато Джеф Рандолф я целуна.
Беше твърде удивена, за да реагира по какъвто и да било начин. Просто стоеше там, неподвижна като статуя, ядосана на себе си, ядосана на него.
— Защо го направи?
— Цяла вечер ми се искаше да го направя.
— Но защо?
— Харесваш ми.
— Но аз съм янки. Ти мразиш всичко, което съм, и не одобряваш нищо от онова, в което вярвам.
— Опитвам се да забравя за това. Трябва ли да влизаш в стаята си точно сега?
— Зависи — едва успя да промълви тя, като се чудеше какво ли щеше да направи Джеф сега.
Той я целуна отново. Този път Ваялид му отвърна. Беше ужасена, но не можеше да се спре. От дни си бе мечтала да го целуне, сънувала бе този момент всяка нощ. Джеф беше изпълнен с предразсъдъци, безчувствен, тесногръд мъж, но това не променяше нищо.
Ваялид не знаеше колко дълго бяха стояли в коридора и се бяха целували като хлапета, когато чуха вратата на асансьора да се отваря. Джеф дори не трепна, но Ваялид отскочи назад и остана доволна, че се отдръпна. В коридора се появиха Айрис и Монти.
— Мислех, че вече си се върнал в кабинета си и си се заровил в книжата си — отбеляза Айрис.
— С госпожица Гудуин обсъждахме качествата, които тя търси у съпруга си — отвърна Джеф.
— Защо? Вие двамата нямате нищо общо.
— Просто любопитство.
Айрис огледа Джеф с недоверие.
— Когато започне да се държи по този начин, става опасен. На твое място щях да се заключа в стаята си.
— Джеф не я заплашва по никакъв начин — намеси се Монти. — Нали не си забравила, че тя е от Масачузетс?
Айрис не сваляше очи от Джеф.
— Аз все пак не бих му се доверила. На нито един мъж от семейство Рандолф не може да се има вяра.
— И на мен ли?
— Особено на теб. Защо според теб не те изпускам от поглед си?
— Защото нямаш търпение да…
Айрис се изчерви леко. Тя отвори вратата на семейния им апартамент и бутна Монти да влезе пред нея.
— Мъжете от семейство Рандолф са толкова скромни — каза тя.
— Но ние имаме толкова много причини да бъдем нескромни — отвърна Монти, след което вратата се затвори зад тях.
Ваялид почувства нужда да се скрие зад вратата на своята стая. Имаше да мисли за много неща и не можеше да го направи в коридора, особено когато Джеф я гледаше втренчено.
— Искам да ти благодаря, че ми даде тези два дни — каза тя и му подаде ръка, опитвайки се по този начин да установи някакво разстояние помежду им. — Не ми беше чак толкова трудно да се оправя с близначките, но все пак ми е приятно, че усилията ми бяха оценени.
Джеф пое ръката й, но не я пусна.
— Ако не те видя утре, искам да знаеш, че оценявам начина, по който ме прие семейството ти. — Успя да потисне нервността си и се усмихна. — Те едва ли са се чувствали по-удобно от теб в присъствието на една севернячка.
— Трима от братята ми се ожениха за севернячки.
— Айрис ми каза за това. Но тази вечер аз бях единствената истинска янки в стаята.
— Ти беше най-красивата.
— Виждаш ли? Казах ти, че е лесно да рецитираш заучени фрази. Току-що каза нещо, сякаш наистина го мислеше. Продължавай в същия дух и скоро ще бъдеш готов за лунна светлина и магнолии. Това е любимото дърво на южняците, нали?
Джеф пусна ръката й.
— Аз лично предпочитам орлови нокти.
— Виждаш ли? Това ти се удава съвсем естествено, също като правенето на пари. А сега трябва да вървя. Сигурно наближава полунощ. Знам, че не съм Пепеляшка, но не съм сигурна, че тази нощ няма да завърши с мишки и тикви.
Приглушените звуци от смях и тропане откъм стаята на Айрис и Монти отвлякоха вниманието на Джеф и Ваялид успя да отвори вратата си.