Бледсоу подаде глава през вратата.
— Каретата пристига.
Когато Ваялид тръгна към вратата, без да губи време, Джеф нямаше друг избор, освен да я последва.
— Бледсоу, кажи на всички да си вършат работата както обикновено, докато се върна. Къде според теб трябва да ги търсим? — попита той Ваялид, докато й помагаше да се качи.
— Мислех си, че ти ще можеш да ми кажеш това.
— Към хотела — нареди Джеф на кочияша. — Това е най-близкото място, което те знаят.
Но момичетата не бяха там. Дейзи не ги беше виждала, Монти беше излязъл, но Айрис беше все още в стаята си.
— Трябва да ги намерите, преди Роуз да разбере — каза Айрис. — Не трябва да научи, че половин дузина възрастни не могат да се оправят с две момиченца.
— Дори половин дузина детективи на Пинкертон не могат да следят постоянно тези дивачки — каза Джеф.
— Какво смятате да правите сега? — поинтересува се Айрис — И не забравяйте, че каквото и да правите, не трябва да безпокоите Фърн.
— Мисля, че ще трябва да си поговорим с Еси — каза Ваялид. — Според мен тя знае нещо, но не казва.
Когато стигнаха до училището, Ваялид не изчака Джеф. Без дори да мисли, Джеф се опита да я последва в спалните помещения, но Бет го накара да изчака отвън, докато Ваялид открие Еси. Когато Ваялид доведе момичето в дневната, то изглеждаше уплашено.
— Тя все още твърди, че не знае къде са отишли близначките, но аз не й вярвам — заяви Ваялид.
— Ела тук, Еси — каза Джеф и момичето се приближи с нежелание. — Ти знаеш къде са отишли близначките, нали?
Тя не се помръдна и Джеф я попита:
— Те са ти казали да кажеш на госпожица Гудуин, че още спят, за да не може никой да ги настигне, докато не се отдалечат, нали?
Еси отново не каза нищо, но в очите й Джеф прочете, че не греши.
— Те са можели да избягат, когато си поискат, но не е било правилно да те карат да лъжеш заради тях. Това те е принудило и ти да направиш нещо лошо. Те са се възползвали от твоята доброта.
Еси го гледаше с широко разтворени очи и той продължи:
— Не можеш да позволиш на близначките да те използват. Те ще съжаляват, ако се забъркаш в неприятности, но ще направят същото отново. Знам, защото са ми племеннички. Цялото ми семейство е като тях. — Не погледна към Ваялид, защото не искаше да знае каква щеше да бъде нейната реакция на тези думи. — Трябва да ги намерим, преди да им се случи нещо ужасно.
Еси все още стоеше безмълвна и Джеф се облегна назад.
— Ако не ми помогнеш, и аз ще спра да ти помагам. Момичето отново не каза нищо, но изглеждаше разтревожено, когато Джеф продължи:
— Искаш ли да ти кажа какво ще направя? Аз накарах баща ти да дойде да те посети, нали? По същия начин мога да го накарам вече да не идва.
Джеф чу как някой си пое дълбоко дъх. Знаеше, че Ваялид не одобрява онова, което правеше сега, но не се сещаше за друг начин, по който да накара момичето да проговори.
Устните на Еси затрепериха. Гледката накара Джеф да се почувства мръсник. Много добре знаеше какво е да се почувстваш изоставен от всички. Самият Джеф предпочиташе да бъде пребит, отколкото да издаде приятелите си. Но единственият начин да накара Еси да проговори беше, като я заплаши, че ще й отнеме нещо по-ценно от приятелството й с близначките.
— За мен наистина е много важно да ми кажеш къде са близначките!
По бузите на момичето започната да се стичат сълзи. Джеф потисна желанието си да я прегърне и да й обещае, че никога няма да направи нещо толкова ужасно.
Но Еси не показваше никакъв признак, че ще отстъпи. Джеф се възхищаваше на волята й, но не можеше да й позволи да спечели тази битка.
— Госпожице Гудуин, искам да отидете до прозореца и да гледате кога ще се появи бащата на Еси. Когато дойде, моля ви да му разкажете какво се е случило и да му обясните защо не може да види дъщеря си днес.
Никога през живота си Джеф не се беше чувствал такъв гадняр. Еси го погледна така, сякаш бе разрушил всичките й надежди, а Ваялид — сякаш беше убиец. Не беше сигурен, че тя щеше да направи каквото я беше помолил.
— Моля ви! Това е единственият начин.
Ваялид му хвърли гневен поглед, но отиде до прозореца. Джеф се отпусна на дивана. Харолд Браун щеше да пристигне след няколко минути. Двамата с Ваялид го бяха задминали на няколко пресечки от училището.
Джеф наблюдаваше Еси и забеляза болката и недоверието в очите й. За първи път в живота си той усети, че губи някой със сродна душа. Никога не беше изпитвал подобни чувства, нито дори в собственото си семейство. Той се бе карал с роднините си много пъти, но никога не беше очаквал да получи някаква благодарност от тях, никога не му бе липсвала топлината, която просто не съществуваше между тях. Онова, което Джеф правеше за тях, го правеше, защото те бяха семейството му.