Близначките погледнаха Ваялид, а след това и Джеф.
— Не е честно — каза Аурелия. — Никой не можеше да ни попречи да се измъкнем.
— А най-лошото е, че сте накарали Еси Браун да лъже. И всичко това само защото сте искали да направите нещо, което изобщо не би трябвало да правите. Това не подобава на членове на семейство Рандолф. Ако сте решили да правите нещо, трябва да се уверите, че вината за постъпката ви няма да бъде хвърлена върху някой друг. Но вие сте действали твърде егоистично и не сте мислили.
Както обикновено, когато осъзнаха последствията от постъпката си, близначките съжалиха за действията си. Ваялид не се съмняваше, че разкаянието им не е престорено, но в същото време знаеше, че само след седмица щяха да бъдат готови да извършат нещо също толкова лошо. Въпреки това тя не можеше да не се възхити на духа им. Момичетата не бяха слаби и безгръбначни мекотели. Ваялид започваше да смята, че непокорният дух е семейна черта на всички Рандолф.
— Наистина ли ще ни набиеш? — попита Аурелия.
— Не мислите ли, че трябва да го направя? — отвърна Джеф.
— Набий ни тук — каза Джулиет. — Ако ни набиеш в училище, ще трябва пак да избягаме.
Ваялид не можеше да повярва на ушите си, но веднага разбра, че момичетата казваха истината. Ако близначките бъдеха наказани по необичаен начин в училище, Бети Сю щеше да се погрижи те да не продължат да учат там.
Преди Джеф да успее да каже нещо, Монти и момчетата спряха до тях.
— Свърши ли да им наливаш мозък? — попита Монти брат си. Той слезе от коня си, без да показва, че е разтревожен от събитията тази сутрин.
— Той ще ни напердаши — осведоми го Джулиет.
— Идете да се погрижите за конете си — каза Монти. — Когато свършите, елате тук.
Напрежението между двамата братя не се харесваше на Ваялид. Нито един от тях не проговори, преди момичетата да се бяха отдалечили достатъчно, но тя усещаше как се натрупва враждебност и се зачуди дали не трябваше да тръгне с близначките.
— По-добре останете тук, госпожице Гудуин — реши проблема й Монти. — Ще трябва да се оправите с момичетата в училище, когато ние свършим.
— Страхувам се, че действията, които училището може да предприеме, не зависят от мен — каза Ваялид. — Съмнявам се дали изобщо някой ще поиска моето мнение.
— Въпреки това държа да останете.
Ваялид реши да остане, тъй като не беше сигурна, че в състоянието, в което се намираха двамата братя, някой беше способен да вземе разумно решение.
— Трябваше да се сетя, че си ги окуражил — каза Джеф.
— Те нямат нужда от това, за да избягат и да дойдат тук да пояздят — отвърна брат му. — Освен това, когато се събудих, те вече бяха на седлата.
— Трябвало е да ги върнеш в училище.
— Предположих, че мога да ги оставя да се насладят на ездата. Знаех, че рано или късно ще се появиш тук, за да ги върнеш обратно.
— Добре. Нека аз да бъда лошият великан.
— Това е роля, която, изглежда, ти харесва.
— Не трябваше да ги оставяш да яздят с теб.
— Нямаше как да ги спра, освен да ги подгоня и да ги сваля от седлата. Освен това те са имали причина да избягат от онова място. Може би ако им се даде повече свобода, ще имат по-голямо желание да останат там по-дълго.
— По-скоро така ще започнат да си мислят, че могат да излизат от училище, когато си поискат. — Монти сви рамене и Джеф продължи: — Те не се подчиняват на правилата. Мислят, че са създадени за всички, с изключение на тях.
— Никога не са се държали добре. — От тях косата на Роуз побеля.
— А ти си се погрижил да побелее още.
— Престани, Джеф. И няма да ги биеш.
— Изобщо не съм имал такова намерение. Би трябвало да набия теб.
Двамата стояха и се гледаха като ядосани елени. Не клатеха глави и не ровеха земята, но се гледаха заплашително, свили мощните си рамене, готови да се хвърлят един срещу друг всеки миг. Ваялид се запита дали наистина щяха да се сбият. Знаеше, че Джеф нямаше да отстъпи само защото му липсваше едната ръка.
— За възрастни мъже говорите твърде много глупости — намеси се тя. — Не знам как можете да очаквате добро поведение от деветгодишни момиченца, след като вие самите се държите като хлапета.
Джеф погледна към Ваялид и близначките, след което се обърна към Монти и направи жест на отвращение.
— Следващия път, когато близначките загазят, можете да отидете при Монти. — Аз си измивам ръцете.
Той си тръгне, оставяйки Ваялид лице в лице с Монти и пет внучета от семейство Рандолф, които гледаха с широко отворени от почуда очи. Единственото, което Ваялид можеше да направи, бе да приеме спокойно нещата, докато не се приберяха в училището. След това нищо нямаше да зависи от нея.