— Смятам, че нося отговорност за това, тъй като забравих да му спомена за карантината.
— Ако наистина сте от Масачузетс, а по акцента ви си личи, че сте, — каза Медисън, — самият факт, че е говорил с вас, е истинско чудо. Не искам да ви обидя, но никой от нас не може да си обясни как сте постигнали това.
— Джеф не е чак толкова лош. Той само иска да изглежда такъв. Вие му помагате, тъй като му позволявате да казва и върши каквото си иска, без значение колко смешно е то.
Медисън и Фърн се втренчиха в нея с удивление и Ваялид усети, че се изчервява. Не бе искала да каже толкова много и изобщо не бе имала намерението да критикува когото и да било.
— Когато той започне да говори по някоя от любимите си теми, или изобщо не трябва да му обръщате внимание, или трябва да му покажете колко е абсурдно онова, което казва. Той е много интелигентен.
— Вие с Роуз ще се разберете отлично — заяви Медисън.
— Напротив! — възрази Фърн.
— Но те стигнаха до едно и също заключение — каза Медисън.
— Само че върху различна основа.
Ясно беше, че Медисън не разбра за какво говореше съпругата му. Ясно беше също и че той беше готов да й поиска обяснение. Ваялид реши, че няма да може да издържи на това и стана от мястото си.
— По-добре да се връщам в училището. Хората винаги казват, че не трябва да се тревожим за нищо, докато не сме на работа, но ако ми се наложи да оправям някаква бъркотия, предпочитам да съм там, когато се случи.
— Вие сте интелигентна жена — каза Медисън. — Защо не помолите Джеф да ви намери работа в банката си?
— Не мисля, че неговото мнение за моите способности е толкова високо, колкото е вашето. — Тя не смяташе да му казва, че ако работеше толкова близо до Джеф, никога нямаше да успее да овладее чувствата си. — Благодаря ви, но сегашната ми работа ме задоволява напълно и…
Тя млъкна, защото Фърн се опита да стане, но не можа да се надигне от стола си.
— Добре съм — каза Фърн, когато Ваялид и Медисън се опитаха да я подкрепят. — Просто понякога не ми остават никакви сили. Ще се оправя.
— Не мисля така — възрази Ваялид. — Имам опит с жени във вашето състояние и знам, че нещо не е наред. Не ме интересува какво казва лекарят ви — добави тя, когато Фърн се опита да протестира. — При предишните си бременности чувствали ли сте се по същия начин?
— Не — каза Фърн с неприкрито облекчение от това, че можеше да признае собствените си страхове.
— Извиках всички лекари в Денвър да я прегледат — каза Медисън. — Всички казаха, че й няма нищо.
Ваялид знаеше колко безполезно е една медицинска сестра да изказва мнението си пред това на лекаря — както и за една жена да противоречи на един мъж — но беше уверена, че Фърн е в опасност.
— И двамата знаете, че нещо не е наред.
Не беше необходимо да й отговарят. Израженията им казаха на Ваялид всичко, което й бе нужно да знае.
— В Бостън има един лекар, който е отличен специалист точно при подобни ситуации. Трябва да се консултирате с него.
— Тя е твърде слаба, за да пътува — възрази Медисън.
— Има влакове.
Фърн и Медисън се спогледаха и Медисън попита:
— Как се казва той?
— Доктор Фредерик Улмстед. Ако ми дадете лист хартия ще ви напиша адреса му. — Медисън извади писалка и хартия от джоба на сакото си и Ваялид бързо му записа адреса. — Кажете му, че аз съм казала да се свържете с него. Той ще си спомни за мен. Беше колега на баща ми. — Ваялид осъзна, че след като баща й бе лекар това даваше определена тежест на мнението й. — Той е много зает, но съм сигурна, че ще намери време за вас.
Ваялид излезе от къщата, изпълнена с тревога за близначките, Фърн, Джеф и самата себе си. Тя обаче забрави да се разтревожи за сребърната си мина.
Роуз влезе в спалнята на Фърн като малко торнадо.
— Медисън каза, че не си добре — каза тя и прегърна снаха си. — Кажи ми какво точно чувстваш.
— Чувствам слабост, но иначе ми няма нищо.
— Чувстваш ли болки?
— Само понякога, и то не много силни — отговори Фърн, но Роуз не се успокои.
— Здравей, Джордж — обърна се Фърн към високия мъж, който стоеше безмълвно зад жена си. Фърн винаги се стряскаше, когато видеше Джордж. Той толкова много приличаше на Медисън.
— Медисън каза, че щял да те води в Бостън, за да те прегледа някакъв специалист — каза Джордж.
Роуз се обърна рязко и застана срещу съпруга си.
— Тя няма да мръдне от тази къща. Телеграфирай на този лекар и му кажи да се качи на първия влак за Денвър. Той къде е?
— В Бостън.
— Кога ще пристигне тук, ако тръгне днес?