Ваялид харесваше близначките и се радваше, че се бяха завърнали, но имаше чувството, че още не беше чула всичко.
— Нещата не са толкова прости, колкото изглеждат — продължи Роуз — и точно затова всичко зависи от вашето желание още веднъж да поемете лично грижите за момичетата. Момичета — обърна се тя към дъщерите си.
— Искаме да се извиним, че се държахме толкова лошо — каза Джулиет.
— Обаче не се извиняваме за Бети Сю — добави Аурелия, — въпреки че не искахме да ви създаваме неприятности.
— И какво още? — попита майка им.
— Госпожица Сетъл каза да ви питаме дали можем да посещаваме леля Фърн всяка събота и неделя, за да си яздим конете.
Ваялид погледна Роуз и тя обясни:
— Госпожица Сетъл отказва да поеме отговорността за тях от момента, в който напуснат територията на училището. Ще бъдете ли така добра да ми направите тази услуга?
— Ами останалите момичета и задълженията ми тук? — попита Ваялид.
— Вече съм уредила това — отговори Роуз.
Ваялид не можеше да не се удиви на властта, която изглежда имаше семейство Рандолф.
— Разбира се, че нямам нищо против. — Това щеше да й даде малко време да остане насаме със себе си и да си почине от постоянните задължения в училището.
— Момичетата искат също така да обяснят защо са се държали толкова лошо. Оставям на вас да решите дали има друго разрешение на проблема.
— Никой не ни харесва — обясни Аурелия, преди майка й да бе свършила.
— Наричат ни малки бизончета — допълни Джулиет.
— Бети Сю каза, че не сме нищо друго, освен две селянки, които не се чувстват щастливи, ако не са мръсни и прашни.
— Тя каза, че сме…
— Не мисля, че госпожица Гудуин иска да слуша повече — прекъсна ги майка им. — Ако смятате, че има друг начин близначките да бъдат приети от останалите момичета, ще ни помогнете много, ако го споделите с нас. Не искам да оправдавам поведението им, но си спомням какво беше да бъда дъщеря на полковник от Съюза, а да живея в град на Конфедерацията по време на войната. Бях готова да направя всичко по силите си, за да си го върна на хората за всичко онова, което ми наговориха тогава, особено за баща ми.
Ваялид я разбираше. Тя самата бе слушала хората да шепнат зад гърба на баща й в продължение на години. Съзнанието, че част от приказките, които се изричаха, бяха верни й пречеше да се защити от клеветите.
— Струва ми се, че ще трябва да накараме момичетата да показват повече уважение към качествата, които са необходими, за да управлява човек ранчо — каза Ваялид. — Мисля, че повечето от тях дори не са виждали крава, нито пък са яздили кон повече от един-два пъти.
— Бети Сю се страхува от коне — каза Аурелия.
— Не искам повече да споменавате Бети Сю — каза майка й. — Ние се опитваме да подобрим нещата, а не да разискваме върху вече стореното, което не може да бъде променено.
Ваялид осъзна, че трябва да беше много трудно да си само на девет години и от теб да се иска да се държиш като възрастен. Много възрастни не можеха да се държат като зрели хора. Като си помислеше за това, тя веднага се сещаше за Джеф Рандолф. Ваялид обаче си напомни, че неговият проблем се дължеше на предразсъдъците му, а не на незрялостта му. Но не бяха ли предразсъдъците проява на незрялост? Или пък, в случая на Джеф, не ставаше ли въпрос за обикновен инат? В семейството му това качество изглежда се наблюдаваше в изобилие. Близначките също го притежаваха в огромно количество.
— Жалко, че не можем да поканим всички момичета в Тексас е нас — каза Роуз — и да им позволим да видят какво правим в ранчото.
— И край Денвър трябва да има ранча — каза Ваялид.
— Можем да яздим понитата си — предложи Аурелия.
— А Уилям Хенри може да стреля по цели — допълни Джулиет. — Той е отличен стрелец.
— Трябва ви родео — предложи Ваялид. — Когато дойдох в Денвър, видях реклама.
— Можем да го организираме при леля Фърн — заяви Джулиет с блеснали от вълнение очи. — Тя има много крави.
— И достатъчно място — добави майка й и се замисли. След това се разсмя на ентусиазма на дъщерите си. — Нали осъзнавате, че няма да успеете да отстраните Монти?
— Можеш ли да доведеш понитата ни от Тексас? — попита я Аурелия.
— Чичо Монти ще доведе Кошмар. Знаеш, че ще го доведе. — Роуз се обърна към Ваялид.
— Мислите ли, че училището ще се съгласи с подобно нещо?
— Не знам — отвърна Ваялид. — Не знам нищо за родеото и не бих могла да организирам нещо такова.
— Ние ще се погрижим за това — успокои я Роуз. — Вие само трябва да убедите госпожица Сетъл да позволи на момичетата да присъстват. Ние ще уредим всичко друго.