— Това става за заглавие — прошепна един репортер на колегата си. — „Вдовицата на заподозрения в убийството на Бела припада в съдебната зала“. По-добре от нищо.
— Чакай, още не е приключило — каза Кейт през рамо. Джейн стисна подадената ѝ чаша с вода и се втренчи в съдията.
— По-добре ли сте сега, госпожо Тайлър? — попита я той.
— Да, благодаря. Извинявам се. Не съм закусвала тази сутрин и…
— Не е необходимо да ни обяснявате, госпожо, радвам се, че вече всичко е наред. Сега можем ли да се върнем към въпроса?
Джейн пое дълбоко въздух.
— Той… не можеше да спи добре. Мъчеше го главоболие.
— Вземал ли е някакви лекарства за безсъние и главоболие?
Тя поклати глава.
— Каза, че не се чувства добре, но няма да отиде на лекар. Не искаше да говори за това.
— Разбирам. И защо не искаше, госпожо Тайлър?
Тя сведе поглед към скута си за момент, после вдигна глава.
— Защото каза, че продължава да сънува Бела Елиът.
Хю Холдън задържа погледа ѝ. Залата замря. Той ѝ даде знак да продължи.
— Казваше, че щом затвори очи, тя е пред него. Това го съсипваше. Искаше да е до мен през цялото време. Следваше ме из стаите. Не знаех какво да правя. Виждах, че не е добре.
Съдията записа внимателно всяка нейна дума, репортерите от лявата му страна пълнеха трескаво бележниците си.
— Предвид състоянието му, има ли вероятност съпругът ви да е застанал нарочно пред автобуса, госпожо Тайлър? — попита съдията.
Том Пайн понечи да възрази, но Джейн го спря.
— Не знам, сър. Никога не е говорил пред мен, че мисли да сложи край на живота си. Но през последните дни беше много зле.
Съдията ѝ благодари за усилието, изказа съболезнованията си и вписа в документите „смърт по непредпазливост“.
— Довечера ще ме гледаш в новините — каза щастливо той, когато малко по-късно телефонира на жена си.
Петдесет и втора глава
Детективът
1 юли 2010, четвъртък
Цял следобед новините по радиото започваха с информацията от съда — Глен Тайлър сънувал Бела Елиът. По телевизията я наредиха на почетното трето място във вечерната си новинарска емисия. В най-горещите летни дни — мъртъв сезон за медиите, защото политиците са във ваканция, училищата са затворени и всички бягат в провинцията — и най-малкото нещо, което можеше да предизвика някакъв интерес, беше добре дошло.
Спаркс бе чул всичко от Салмънд, но въпреки това прочете всяка думичка по случая във вестниците и списанията.
— Джейн започва да се разкрива — бе казала Салмънд, докато вървеше към колата си, леко задъхана. — Опитах се да говоря с нея след това. Всички репортери бяха там начело с твоята Кейт, но тя мълча като риба. Все още е под клетва, но скоро всичко ще свърши.
„Прилошаването ѝ в съда е знак, че тайната на мъртвия съпруг ѝ разбива здравето“, помисли си Спаркс.
— Постепенно ще започне да кърви, както при пациентите в Средновековието. Ще иска да се отърве от това, което я измъчва — каза той на Салмънд, която седеше на бюрото си и преглеждаше новините. — И ние ще чакаме този момент. Буквално.
На следващия ден те заеха позиция още в пет часа призори. Паркираха така, че да не се виждат от къщата на Тайлър, и зачакаха да дойде екипът за работа на място.
— Знам, че в тази работа няма нищо сигурно, но сме длъжни да опитаме. Усещам, че тя ще направи нещо — каза той на сержанта си.
— Вярвате ли на предчувствието си, сър? — попита го тя. — В свои води ли плувате сега?
— Не съм сигурен докъде ще ме отведат тези води, но да. Мисля, че съм прав.
След пладне въздухът в колата се сгъсти от дъха им и изпаренията от сандвичите. В десет вечерта вече изчерпаха всичките си лични истории, интересни криминални случаи, бедствия през годините и телевизионни програми от детството, наред с любимите си ястия, най-хубави екшън филми, като не пропуснаха да изяснят кой с кого спи в управлението и Спаркс си помисли, че може да отиде в познатото шоу и да отговаря на въпроси за бита и любимите неща на Зара Салмънд. Беше сигурен, че ще набере максималния брой точки, както и тя за него. Затова и двамата въздъхнаха облекчено, когато от екипа звъннаха и казаха, че всички светлини в къщата са угасени. Спаркс обяви край на днешната задача. Щяха да си наемат стаи в евтиното хотелче в долната част на квартала и да подремнат малко, преди да застъпят отново на смяна. През нощта щеше да наблюдава друг екип.
В четири часа сутринта му звъннаха.
— Запали лампите, сър.