„Преди мен имал ли си друго лошо момиче, ББ?“, попита той.
На екрана се отрази ръката на Фльор, вдигната в знак на предупреждение.
„Да.“
„Ама истинско ли беше, или като мен?“
„Харесвам и двата вида, Злати.“
Доктор Джоунс му даде сигнал да се отдръпне. Той знаеше, че действа прекалено бързо, но усещаше, че Тайлър е готов да се разкрие.
„Разкажи ми за другите лоши момичета. Какво правеше с тях?“
И Тайлър ѝ разказа. Разказа ѝ за нощните си приключения, за срещите и предизвикателствата, за разочарованията и възторзите си.
„Но никога не си го правил наистина, нали? В реалния свят?“, попита Дан и тримата мъже притаиха дъх.
„Би ли искала да опиташ това на живо, Злати?“
Спаркс вдигна ръка, но Маршал вече пишеше: „Да. Много бих искала“.
Той ѝ каза, че го е правил. Веднъж имал свое лошо момиче.
Спаркс потръпна. Всичко се развиваше светкавично, просто не можеше да мисли правилно. Потърси с поглед Фльор Джоунс, тя стана от стола и се премести зад гърба на своето протеже.
Маршал едва улучваше клавишите, толкова силно трепереше.
„Случи се веднъж.“
„Разкажи ми за истинското момиче.“
„Името ѝ започваше с Б, като моето. Можеш ли да познаеш името, Злати?“
„Не. Кажи ми.“
Мълчанието беше непоносимо. Секундите отминаваха, а те чакаха настръхнали признанието му.
„Съжалявам, Злати, трябва да затварям. Някой звъни на вратата. Що поговорим по-късно…“
— Мамка му! — извика Маршал и удари глава в бюрото.
— Мисля, че все още го държим — каза Спаркс, погледна към доктор Джоунс и тя кимна.
— За мен и това е достатъчно.
— Хайде да се посъветваме с началниците — каза Спаркс и стана. — Отлична работа, Маршал. Наистина, отлична.
Шест часа по-късно тримата седнаха в кабинета на Банкс и изложиха аргументите си за арестуване на Глен Тайлър и повдигане на обвинение.
Шефът на отдела Банкс ги изслуша внимателно, прочете разговора и си записа някои неща. После се облегна назад и каза:
— Но той не е споменавал името Бела.
— Така е, но… — започна Спаркс.
— Не смятате ли, че Маршал е прекалил?
— Според доктор Джоунс, всичко е наред. Балансът е тънък все пак.
— Но имаме черно на бяло, че говори за реално дете, чието име започва с буквата Б — прекъсна го Банкс. — Нека да го извикаме и да му кажем какво знаем. Да заявим, че имаме писмени показания от Златокоска.
Всички в стаята се съгласиха.
— Имаме сериозни основания да следваме тази линия. Глен е бил в района на престъплението през онзи ден, има син микробус и частичния номер на табелата съвпада; на компютъра му има порнографски снимки на деца, познаваме апетитите му от тези чат стаи, а и алибито му е доста нестабилно, като имаме предвид поведението на жена му.
Всички кимнаха отново.
— Мислиш ли, че това е нашият човек, Боб? — попита накрая Банкс.
— Да — каза прегракнало Спаркс. Устните му бяха пресъхнали от напрежение.
— Аз също. Тогава да запознаем началника с всичко това.
Двайсет и четвърта глава
Вдовицата
1 август 2007, сряда
Естествено, детективите не се отказаха. Впиха зъби в Глен, в микробуса му, в порното с деца и виртуалните му изневери. Никога няма да го оставят на мира. Адвокатът му каза, че ще се опитат да го натопят ако не за друго, поне за порноснимките.
Посещенията и телефонните обаждания на детектив Спаркс станаха част от живота ни. Полицията беше решена да приключи случая, а ние гледахме отстрани.
Казвам на Глен, че трябва да каже на полицията за „частната работа“, дето е вършил в онзи ден, но той е убеден, че това ще влоши нещата.
— Ще кажат, че сме ги лъгали за всичко, Джени.
Ужасявам се да не направя нещо, което да влоши нещата, да кажа нещо погрешно. Но накрая не аз, а Глен влоши нещата. Влезе в интернет да гледа порно. Не можах да повярвам, че е толкова глупав, когато разбрах. Нали беше по-умният в семейството?
Полицаите бяха взели компютъра му, разбира се, но той си купи евтин малък лаптоп и рутер — „за работа, Джени“ — и отново седна в свободната стая да говори в онези чат стаи или както там ги наричаха. По-късно разбрахме, че детективите са го чакали там.
Всичко беше изпипано много хитро. Някакъв техен служител се престорил на младо момиче и се запознала с него в интернет. Нарекла се Златокоска. Кой би си паднал по това? Освен Глен, разбира се.
Не ставаше дума само за разговори. Накрая Златокоска правила виртуален секс с Глен. Това е секс без докосване, така ми обясни Глен. „Само на думи е, Джени. Пишеш думи. Не сме говорили на живо, дори не сме се виждали. Всичко се случваше в главата ми. Просто фантазия. Разбираш ме, нали? Толкова съм напрегнат напоследък! Просто не можах да устоя.“