— Бела не искаше да дойде на телефона. Изтича да вземе нещо.
— Разбирам. И след няколко часа е излязла да си играе навън?
— Остана без надзор не повече от пет минути.
— Да. Благодаря ви, госпожо Елиът.
Даун се обърна с намерение да слезе от банката, но Сандерсън я спря.
— Не съм свършил, госпожо Елиът. Виждам, че носите значката на Бела.
Даун докосна инстинктивно значката.
— Защото вярвате, че Бела все още е жива, нали? — попита адвокатът. Даун кимна, без да знае накъде води този въпрос. — Точно така. Вие продадохте доста интервюта на различни вестници и списания, изказвайки точно такова мнение.
Обвинението, че тя прави пари от изчезването на дъщеря си, накара пейките, определени за пресата, да завибрират от енергия, химикалките замряха в очакване на отговора.
Даун изправи глава, гласът ѝ прозвуча неочаквано силно:
— Да, наистина мисля, че е жива. А парите са за фонда за търсенето ѝ.
— Разбирам — отвърна адвокатът и седна.
Наложи му се да чака още една седмица в разпити на съседи, различни специалисти от полицията, болни членове на журито и правни спорове, преди Дан Маршал да застане на свидетелската банка и да даде показанията си.
Моментът беше труден и важен за Маршал и той се изправи с треперещи крака въпреки дългите репетиции в службата пред шефовете си.
Прокурорът го описа като млад, отдаден на работата си служител, подкрепян от шефовете и закона, решен да предотврати отвличането на още едно дете. Завъртя въпросите си около казаното от Глен Тайлър, поглеждайки към журито, за да подчертае важността на чутото, а те от своя страна започнаха да хвърлят яростни погледи към обвиняемия. Всичко вървеше добре. Засега.
Когато дойде ред на Сандерсън, в поведението му нямаше и помен от пренебрежителното отношение, ръцете в джобовете и разтегнатите гласни. Беше като пружина. Той разходи младия служител през разговорите му с Тайлър като Златокоска. Маршал беше подготвен от прокурорите, знаеше, че ще го притискат, но се оказа по-лошо, отколкото го предвиждаха всички.
Помолиха го да прочете своите отговори на подмятанията на Биг Беър и в хладната светлина на съдебната зала те приеха сюрреалистичен саркастичен оттенък.
„С какво си облечена днес?“ — зачете адвокатът на Тайлър. „С бебешка пижама — прочете Маршал. — Синя с дантелки.“ От редовете на репортерите се чу сподавен смях, но Маршал сдържа нервите си и продължи да чете: „Но ми е доста топло. Мисля да я съблека.“
— Да, да я съблечете — наблегна Сандърс, без да успее да скрие отегчението си. — А после да се опипате. Всичко е като разговор между подрастващи, нали? — вдигна поглед той от листовете. — Предполагам, че не сте били по бебешко синя пижама, нали, детектив Маршал?
Смехът в залата подейства на младия детектив като шамар, но той пое дълбоко въздух и каза:
— Не.
Редът беше бързо възстановен, но вредата бе нанесена. Решаващото доказателство на Маршал заплашваше да се превърне в мръсна шега.
Адвокатът направи кратка пауза, преди да навлезе в най-опасната зона на кръстосания разпит — последният разговор с Глен Тайлър чрез имейли.
— Детектив Маршал, каза ли ви Глен Тайлър, така нареченият Биг Беър, че е отвлякъл Бела Елиът?
— Каза, че преди е имал истинско момиче — бебе.
— Не ви питах за това. И не го ли каза, след като вие, в ролята на Златокоска, го попитахте?
— Да, но…
— Той ви е попитал: „Би ли искала това, Златокоске?“, и вие сте му отговорили, че искате, и то много. Казали сте, че това е мечтата ви.
— Можеше да каже „не“ на всеки етап — отвърна Маршал, — но не го направи. Каза, че веднъж е намерил малко момиченце за себе си и името ѝ е започвало с Б.
— Използвал ли е някога името „Бела“ в разговорите ви?
— Не.
— Било е фантазия между двама зрели хора, нали, детектив Маршал. Не е било признание.
— Но той си призна, че е открил момиченце и името ѝ започва с Б — настоя Маршал. Емоциите започнаха да вземат връх. — Колко малки деца, чието име започва с Б, са изчезнали напоследък?
Адвокатът игнорира въпроса му и заби поглед в бележките си.
Боб Спаркс потърси с поглед Джейн Тайлър, свила се на края на скамейката зад своя пълнолетен фантазиращ съпруг и видя каменното ѝ лице. Тогава си помисли, че тя може би за пръв път чува цялата история.
Маршал започна да заеква. Сандерсън продължи атаката си.
— Вие принуждавахте господин Тайлър да отговаря на въпросите ви, нали, господин Маршал? Действали сте като агент-провокатор, като сте се престрували на жена, която търси секс от клиента ми. Накарали сте го да говори ужасни неща. Бихте направили всичко, нали, детектив? Дори виртуален секс с него. Това полицейска работа ли е? Къде отиде предупреждението или правото на адвокат?