На следващия ден се върна на работа и пое новите си задължения.
— Ново начало за всички ни — каза му току-що назначеният шеф. — Знам, че те тегли, но трябва да оставиш Глен Тайлър на някой друг. Няма как да работиш по случая след този публичен провал. Ще изглежда като разплата и всички нови следи ще бъдат неглижирани.
Спаркс кимна и заговори за новите случаи на бюрото си, за годишния бюджет, дежурствата и за последните клюки в службата. Но докато се връщаше към ежедневието си, Глен Тайлър остана начело в списъка му. Всъщност беше единственият в този списък.
Матюз го посрещна с радост. Двамата затвориха вратата след себе си и обсъдиха тактиката си.
— Сега ще ни държат изкъсо, шефе. Трябва да се убедят, че не го дебнем. Докараха една от Бейзингстоук. Тя ще отговаря за случая „Бела Елиът“. Вече преглежда документацията. Жена е, но е добро ченге. Казва се Джуд Даунинг. Познаваш ли я?
Същия следобед Джун Даунинг почука на вратата на Спаркс и му предложи да пият кафе. Елегантна, с червена коса, тя седна срещу него в кафенето надолу по улицата и рече:
— Служебното кафене е като меча дупка. Какво ще кажеш да си вземем по едно…
И зачака.
— Той все още е на свобода, Джуд — заяви накрая Спаркс.
— Как мислиш, може ли Бела все още да е жива?
— Не знам.
Образът на детето го преследваше в сънищата му и предишната вечер той бе споделил с Ейлийн.
— Възможно ли е това да означава, че е мъртва? — попита го тя и той не знаеше какво да отговори. Като ченге беше убеден, че не е жива, но като човек не можеше да го приеме.
— В този брак сме трима — каза веднъж Ейлийн и се засмя с онзи сух фалшив смях, който пазеше за случаите, когато искаше да го накаже. Разбира се, не го е заслужил, но проумя, че трябва да престане да говори за случая вкъщи.
Джуд Даунинг му каза, че преглежда отново всяка улика, за да е сигурна, че не е пропуснато нищо.
— Всички сме го преживявали, Боб. Обвързваме се толкова силно с даден случай, че не виждаме ясно нещата. Не те виня, често става така. За теб е по-добре да се отдръпнеш за малко. Не се засягай, но искам да започнем от самото начало и да следваме нашите собствени следи.
— Разбирам. Благодаря за кафето, Джуд. Трябва да се връщам.
Той опита да се потопи в новите случаи, но вършеше нещата механично. След месец Йън Матюз реши, че иска да прави кариера, и се премести в друго управление.
— Трябва ми промяна, Боб — каза му той. — На всички ни трябва.
Той беше последният човек, на когото Спаркс държеше. Като оставим Глен Тайлър настрана.
Скоро се появи новият му сержант — трийсет и пет годишно плашещо интелигентно момиче.
— Жена, Боб — поправи го Ейлийн. — Момичетата носят конски опашки.
Тази нямаше конска опашка. Носеше лъскавата си коса вдигната нагоре в стегнат кок, толкова силно опъната, че кожата на слепоочията ѝ се набръчкваше. Беше упорита млада дама с диплома и амбиции за кариера.
Детектив Зара Салмънд беше тук, за да направи живота му по-лесен, както сама се изрази, и се захвана да го осъществи.
Папките с различните случаи започнаха постепенно да се топят: смърт на дрогиран тийнейджър, дързък обир с взлом, намушкване в нощен клуб. Но нищо не можеше да отклони вниманието на Спаркс от човека, който на практика споделяше кабинета с него.
Глен Тайлър му се хилеше като маймуна, щастлив и свободен, където и да погледнеше. Образът му не излизаше от всекидневието му.
„Той е там някъде“ стана неговата мантра, докато ровеше тайно във всеки документ, написан в деня, когато Бела изчезна.
Спаркс чу мълвата, че отново са се хванали за Лий Чембърс. Той бе излежал трите месеца за непристойно поведение на обществено място, бе изгубил работата си и трябваше някак си да продължи, което беше трудно, но явно не бе изгубил и грам от наглостта си. Въртеше се на стола, крещеше, че е невинен, ала в крайна сметка им разказа подробно за търговията си с порнографски материали — кога, къде и кои бяха постоянните му клиенти — в замяна на обещанието да не го намесват в големия процес.
„Трябва да го държим под око“, беше решението на новия екип по случая, но всички бяха единодушни, че той не е техният човек, затова го зарязаха. Но получената информация им даде нов фокус и камерите най-после засякоха някои от клиентите на Чембърс. Спаркс очакваше да разбере дали Глен Тайлър е сред тях.
— Няма следа от него, сър — го уведоми Салмънд, — но друг шофьор от „Бързи доставки“ е там.
— Какво? Онзи сакатият с гърбицата? Кажи ми датите, Салмънд. Бил ли е там в онзи ден? Докарай го тук.