— Не. Не знаех нищо за детето. Вижте, наложи се да сменя номера на мобилния си, защото тя започна да досажда, а…
— Вие не сте искали жена ви да разбере — довърши полицаят вместо него.
Мат го погледна с признателност и реши да сподели като мъж на мъж.
— Да. Вижте, Шан… жена ми… не е необходимо да научи, нали?
Последния път, когато едно от завоеванията на мъжа ѝ се свърза с нея, Шан Еванс заяви, че няма да прави повече отстъпки, и настоя да си родят още едно дете — третото. „То ще ни сближи отново, Мат“, каза тя.
Но не ги сближи. Безсънните нощи и следродилният мораториум върху секса го принуди отново да потърси забавление извън дома. В момента си имаше една секретарка в Лондон. Не можеше да спре.
— Това зависи от вас, сър — каза полицаят. — Имали ли сте контакт с госпожа Елиът, след като си сменихте номера?
— Не. Прекратих всичко. Опасно е да се връщаш към старите си връзки. Винаги си мислят, че идваш, за да се ожениш за тях.
„Безсърдечен задник“, помисли си полицаят и написа в бележника си едно БЗ. После го замени с БКЗ (безсърдечен кучи задник) и си напомни да поговори с Изи за женените мъже.
Еванс не можеше да си намери място. Явно столът му убиваше.
— Всъщност, знаете ли, веднъж я засякох в една чат стая в интернет. Преглеждах чатовете, както сигурно и вие правите, и я видях. Беше се кръстила „Малката мис Съншайн“, като в онази детска книжка… голямата ми дъщеря я има… но използваше истинската си снимка. Даун не блести с особена интелигентност.
— Дадохте ли да се разбере, че знаете кой се крие зад Малката мис Съншайн?
— Не, разбира се. Смисълът на тези форуми е именно в анонимността. Така е по-забавно.
Полицай Пул записа всичко, като го помоли да повтори буква по буква имената на чат стаите и своето име в тях. След двайсет и пет минути Еванс започна да се надига от стола, но Пул не беше приключил.
— Трябва да ви вземем кръвна проба, господин Еванс.
— Защо? Аз съм повече от сигурен, че Бела е моя. Тя прилича много на другите ми деца.
— Това е добър ориентир. Но трябва да се уверим, за да можем да ви изключим от разследването.
Еванс го погледна ужасено.
— Разследване ли? Нямам нищо общо с изчезването на това момиче.
— Вашето момиче, сър.
— Да, добре, но за какво ми е да крада дете? У дома си имам цели три. Понякога ми се ще да платя на някого да ги отвлече.
— Не се съмнявам, сър — каза Пул. — Но ние трябва да бъдем прецизни и в най-малките детайли, за да можем да ви изключим. Защо не си вземете палтото и не кажете на жена си, че излизате за малко?
Пул не чу размяната на реплики между съпрузите, но когато Еванс влезе в колата с него, разбра, че разговорът не е минал гладко.
— Хайде да приключим веднъж завинаги с това — измърмори той, намести се и мълча чак до участъка.
Щом пристигнаха Еванс даде ДНК проба и се опита да пусне няколко шегички на по-младите полицайки, но не можа да очарова никоя.
„Това не са ти пийналите хлапачки по дискотеките“, изруга го наум полицай Пул и натисна малко по-силно от необходимото пръстите на Еванс в мастилото.
— Извинете, сър, но трябва да натиснем здраво, за да излязат добри отпечатъци.
След един час резултатите пристигнаха при Зара Салмънд и тя побърза да се обади на шефа си.
— Открих го. Както и предполагахме, оказа се сериен прелъстител. От разпита на полицай Пул излиза, че работи в голяма фирма, женен, с три деца.
Спаркс даде сигнал на колегата си, че трябва да проведе разговор по мобилния, излезе в коридора и се облегна на стената.
— Браво, Зара. Нещо интересно около него?
Гласът на Зара потръпваше от вълнение, беше изключително доволна от себе си.
— Видял Даун в една чат стая за тийнейджъри. Играела си на дете, била аматьорка, но все пак…
Спаркс се изправи. Адреналинът го отдели от стената.
— От тази трънка може да изскочи заек, Зара. Може това да е връзката между Даун и Глен Тайлър.
— Знам, сър. Ще проверим всичко.
Зара затвори, но веднага го набра отново:
— Искам да ви кажа, че той май наистина е бащата. Детето в дома му прилича досущ на Бела, но все пак чакаме резултата от тестовете.
Спаркс се засмя.
„Хванахме те, кучи сине“, каза си наум.
Четири дни по-късно го върнаха в отдела. Шефът Паркър беше кратък и ясен.
— Имаме развитие по случая „Бела“. Сигурен съм, че вече си в течение. Искаме да се върнеш. Говорих с шефовете да оформят документите. Колко бързо можеш да пристигнеш?
— Вече пътувам, сър.
Завръщането му мина почти незабелязано.
— Здравей, Салмънд. Хайде да видим докъде стигнаха нещата с Матю Еванс — каза той, свали сакото и потъна в работата, сякаш го бе нямало само няколко минути.