Лаптопът ѝ беше стар, поочупен и прашасал, защото го държеше върху гардероба, далече от лепкавите пръстчета на Бела. Един приятел от работата ѝ го подари, когато си купи нов. В началото тя го ползваше, но когато батерията му се повреди и не намери пари да си купи нова, изгуби интерес.
На връщане от доктора Даун купи нова батерия с кредитната карта, която пазеше за спешни случаи.
Чат стаята беше страхотна. Тя се зарадва на вниманието на новите си приятели. Мъжете искаха да знаят всичко за нея, питаха я за живота ѝ, за мечтите, искаха да видят нейна снимка. Фактът, че има дете, не ги притесняваше. Някои дори я помолиха да им разкаже за малкото си момиченце.
Тя не каза на никого за тези мъже. Те си станаха само за нея и за лаптопа.
Трийсет и осма глава
Детективът
21 януари 2010, четвъртък
Къщата на Манър Роуд този път изглеждаше по-чиста и подредена. Играчките на Бела бяха прибрани в кашон до телевизора, а предната стая беше превърната в офис на кампанията „Да намерим Бела“. На една маса се бяха наредили доброволци и работеха.
— В някои дни получаваме по сто писма — каза гордо Даун.
Момчетата и момичетата сортираха писмата в три купчини — „Възможна следа“, „Благопожелатели“ и „Откачалки“. Купчината с откачалките изглеждаше много по-голяма от другите две, но Спаркс си спести коментара.
— Много хора ни изпращат пари, за да подпомогнат търсенето — сподели му Даун. Фондацията бе разпространила реклами във всички вестници и от време на време плащаше на някой частен детектив да провери евентуалните следи.
— Може ли да отидем на по-спокойно място, Даун? — попита Спаркс, поведе я към кухнята и затвори вратата след тях.
Щом спомена за Мат, тя избухна в сълзи.
— Как го открихте? Какво каза за мен той? Ами за Бела?
— Не отрече, че може да ѝ е баща. Чакаме ДНК тестовете.
— Има ли други деца?
— Да, Даун.
— Те приличат ли на нея?
— Не съм ги виждал, но колегата, който е бил в дома му, каза, че има голяма прилика.
Тя заплака по-силно.
— Хайде, Даун, успокой се. Трябва да поговорим за нещо друго, което Еванс ни спомена. Видял те е в една чат стая.
Това спря потока от сълзи.
— Мат ме е видял в чат стая? Аз не съм го виждала.
— Но си била там, нали?
— Да, но то не беше от местата, за които говорехте на процеса. Не ставаше дума за такива перверзни, нито за секс.
Спаркс се замисли.
— Защо не ни каза, че си използвала чат стаи?
Даум се изчерви.
— Беше ми неудобно. Не съм казвала на никого, защото хората щяха да си помислят, че съм търсила секс. Но не беше така, инспекторе. Просто бях самотна. Исках да поговоря с някого. Например какво е станало в последния епизод на „Ийстендърс“ или в „Аз съм звезда“… Не съм се срещала с никой от онези мъже в истинския си живот. Затова не мислех, че е важно да ви казвам.
Спаркс се наведе и потупа отпуснатата ѝ на масата ръка.
— Споменавала ли си за Бела в интернет?
Тя вдигна очи към него и заговори с мъка.
— Не… всъщност, да. Говорехме с другите жени. Но бяха невинни неща: как Бела ме е държала будна или какво смешно е направила. Просто си споделяхме.
— Но другите хора са виждали какво си пишете, нали?
Даун го погледна така, сякаш всеки момент щеше да припадне, и Спаркс заобиколи масата, отиде до нея и положи нежно главата ѝ на гърдите си за момент.
След малко Даун се отдръпна, но лицето ѝ все още беше смъртнобледо.
— Имате предвид, че той може да ме е видял — промълви тя. — Питате ме възможно ли да е чел, докато съм говорила за Бела, нали? Мислите, че така я е открил?
Нямаше нужда да споменава име. И двамата знаеха кого има предвид.
— Не можем да сме сигурни, но трябва да обмислим тази вероятност. Искам да върнеш лентата назад и да си спомниш с кого си говорила. Искам също да проверим лаптопа ти.
Една от доброволките дойде да пита нещо, но като видя мокрото от сълзи лице на Даун, веднага отстъпи назад.
— Не, остани, моля те — вдигна ръка Спаркс. — Би ли останала за малко при Даун. Тя се разстрои и мисля, че ще ѝ дойде добре чаша чай.
Той излезе от стаята и се обади на Салмънд.
Салмънд дойде веднага и докато вземаше показания от съсипаната майка, Спаркс занесе лаптопа ѝ в техническия отдел. Искаше да бъде на линия, когато Биг Беър, или каквото там идиотско име използваше сега Тайлър за своята илюзия, случайно се окаже един от приятелите на Даун в чата.