Атмосферата в лабораторията беше зловонна — носеше се миризма на съблекалня и недоядени пици, а техниците изглеждаха изтощени, когато приключиха с компютъра. И въпреки това бяха благодарни, че има следа, по която да тръгнат, въпреки че се наложи да работят часове наред, за да направят списък на чат стаите и на контактите на Даун в тях.
Списъкът се оказа позната смесица от фантазии и изкусителни имена и Спаркс се зае веднага да търси познатите аватари на Тайлър.
— Сигурно е използвал друго име — каза той на Маршал.
— Нали намерихме всичките му имена от неговия компютър, сър?
— Сигурни ли сме, че има само един лаптоп?
— Няма свидетелства за втори, но би могъл да използва някое интернет кафене… докато е пътувал.
Техникът въздъхна.
— Ще трябва да отхвърлим колкото може повече, за да стесним изследването поне малко.
Спаркс взе списъка и пое обратно към дома на Даун.
Тя продължаваше да плаче. Салмънд държеше ръката ѝ и ѝ говореше тихо:
— Поплачи си, Даун. Не се притеснявай. Справя се отлично, сър — обърна се тя към Спаркс.
Даун вдигна глава към него. Усещането за дежавю дойде неочаквано.
— Нося списък с хора, с които си говорила в интернет. Хайде да го разгледаме заедно, да видим спомняш ли си някого.
Този път къщата беше тиха. Прогонени от усещането за обреченост и сълзите на Даун, доброволците си бяха отишли.
Тя прокара пръст по имената, обърна страницата и продължи нататък.
— Не знаех, че съм говорила с толкова много хора — каза тя.
— Не е нужно да си говорила. Хората просто влизат в чат стаята, казват „здрасти“ и слушат какво си говорят другите.
Тя спря няколко пъти, карайки сърцето на Спаркс да подскача възбудено, и сподели със Салмънд подробности от разговорите си с този или онзи.
— Чайка например живее в Брайтън и се интересуваше от цените на имотите тук. Били Джийн беше голям фен на Майкъл Джаксън, все ни говореше за него. Ред Хед Сто търсеше голямата любов. Чудя се дали я е открила…
Но повечето бяха съвсем обикновени и Даун почти не си спомняше за тях.
Когато стигна до ВТН, спря.
— Висок тъмнокос непознат. Спомням си го. Когато прочетох за пръв път името, се засмях. Типично клише. Мисля, че си разменихме по едно-две писма извън чата. Нямаше нищо романтично. Веднъж успя да ме разсее, когато бях в лошо настроение, но не поддържахме близка връзка.
Спаркс излезе от стаята и телефонира на Маршал.
— Я погледни този ВТН, или Висок тъмнокос непознат. Може да е нашият човек. Писали са си извън чата. Изпрати ми съобщение, ако намериш нещо.
Отне известно време, но най-после телефонът му изпиука. Съобщението беше „Открих го“.
Когато Спаркс пристигна в управлението, един от техниците го чакаше с новина.
— Открихме имейлите между Даун и ВТН. Само три са, но в тях се споменава за Бела.
Спаркс не беше човек, който би скочил до небето от радост, но му мина през ума да пробва.
— Сега трябва да свържем адреса на имейла с Тайлър.
Друг екип прегледа Фейсбук профила на Даун. В него имаше стотици снимки на Бела, но Дан Маршал търсеше само поместените преди отвличането ѝ и преглеждаше приятелите ѝ, очаквайки някаква връзка.
„Това вече наистина е крачка напред“, помисли си Спаркс, докато наблюдаваше работата на екипа.
Един изморен от работа техник дойде по-късно при него и каза:
— Имаме проблем, сър. Даун Елиът не е имала никаква защита на своята страница във Фейсбук преди изчезването на дъщеря си. Това означава, че всеки е можел да погледне в нея, да прочете информацията и да види снимките, без да ѝ става приятел.
— О, не! Проверихте ли все пак?
— Разбира се. Нито едно от познатите имена на Тайлър не се появява. Но има нещо странно. Засякохме Джейн Тайлър. Тя е приятел на фондация „Да намерим Бела“.
— Джейн ли? Сигурен ли си?
— Абсолютно. Тя не само е харесала страницата, но е поместила и няколко съобщения.
— Съобщения ли?
— Да. Първо е писала на Даун, че се моли за спасението на Бела, а после е написала поздравление за четвъртия рожден ден на детето.
Спаркс се обърка. Защо Джейн Тайлър ще се сприятелява с Даун Елиът?
— Сигурни ли сме, че е тя, а не някой, който се представя за нея?
— Имейл адресът ѝ е jeaniel970@hotmail.com, който използва и за други неща, а и ай пи адресът е от тази част на Лондон. Не сме сто процента сигурни, но всичко сочи натам.
Спаркс обмисли възможностите. Можеше съпругът ѝ да пише от нейно име, но всички съобщения бяха след отвличането. Може би е искал да се увери, че е в течение на всички новини около издирването на малкото момиче.