— Казвай какво искаш.
— Благодаря ти, братле.
Двамата седнаха в кабинета на Спаркс с графика на Глен и провериха внимателно пътуванията му до Саутхамптън и околните градове.
— Огледахме всеки сантиметър около дома на Даун Елиът в деня на престъплението — обясни Спаркс. — Единственото място, където засякохме микробуса му, беше на адреса на доставката в Уинчестър и на кръстовището на М3 и М25. Останах без очи, но не го видях на друго място.
Той си спомняше ясно надеждата, с която пускаше всеки запис от пътния участък, и горчивото разочарование в края, когато видеото свършваше, без да му покаже син микробус.
— Искам да погледна и другите дати — каза той, — предишните пъти, когато Тайлър е имал доставки до Хампшър. Я ми припомни, къде има камери в района на Манър Роуд?
Лайне освети мястото на картата в неоновозелено. Наблизо имаше бензиностанция, в задния ѝ двор бяха монтирали камера за онези, които мислеха да се измъкнат, без да платят. Имаше една камера за нарушителите при светофара на голямото кръстовище и няколко пред магазините, включително и пред павилиона за вестници и списания — евтина версия на истинските камери, колкото да плаши крадците на дребно.
— При задния вход на детската градина на Бела също има камера, но майка ѝ не е водила там в онзи ден. Огледахме всички записи от камерите, но не открихме нищо.
— Добре, хайде да погледнем още веднъж. Трябва да сме пропуснали нещо.
Четири дни по-късно телефонът му звънна и гласът на Лайне веднага му даде сигнал, че приятелят му е открил нещо.
— Пипнах го — каза Лайне, сочейки микробуса, който пресичаше в далечината. Спаркс присви очи, за да види по-добре размазания образ на екрана.
Беше там. Микробусът беше там. Двамата се спогледаха триумфално, после отново върнаха погледи на екрана да се насладят на мига.
— Сигурни ли сме, че е той? — попита Спаркс. — Съвпада с датата и часа на доставката до Фаръм от справката на фирмата му, а криминолозите имат част от табелата, която включва трите букви, дадени ни от съседа на Даун.
Лайне натисна бутона за старт на видеото.
— Гледай сега.
Микробусът спря в полезрението на камерата малко по-далеч от детската градина. Даун и Бела излязоха от сградата през задния изход. Майката се засуети около ципа на якето на детето, а то държеше огромна купчина с хартия. Двете минаха покрай микробуса и завиха на ъгъла.
След няколко секунди микробусът изчезна в същата посока. Спаркс разбра, че именно в този момент Глен Тайлър е взел своето решение, и очите му плувнаха в сълзи. Измърмори под носа си, че отива да вземе бележника си, и се скри в кабинета си за момент. „Толкова сме близо — каза на себе си. — Само да не прецакаме нещо сега. Без бързане, нека направим всичко по най-добрия начин.“
Той погледна към ухиления Тейлър на стената и му върна усмивката.
— Надявам се да не си планирал почивка за уикенда, Глен — каза на глас.
Когато се върна в лабораторията, Лайне пишеше на дъската.
— Записът е направен на двайсет и осми септември, било е четвъртък, четири дни преди изчезването на Бела.
— Той го е планирал, Ръс. Не е било случайно. Наблюдавал я е. Имаме ли други записи на микробуса през онзи ден?
— При бензиностанцията край Хук. Заредил е по пътя за вкъщи. Времето съвпада.
— Хайде да поработим над снимките и да извлечем колкото може повече подробности. После ще почукам на вратата му.
Двамата отново седнаха пред монитора и Лайне започна да върти напред и назад материала, увеличавайки картината.
— Образът е замъглен, но сме сто процента сигурни, че е бял мъж с къса тъмна коса, без очила и перука — каза им компютърният специалист.
Лицето на екрана заплува пред погледа на Спаркс. Бял овал с две черни дупки за очи.
Четирийсет и четвърта глава
Съпругът
18 август 2006, петък
Глен Тайлър зърна за първи път Бела във Фейсбук, след като се запозна с Даун (или Малката мис Съншайн) в чат стаята. Там тя разказа на непознатите в групата за посещението си в зоологическата градина с дъщеря си.
Един от новите ѝ приятели попита има ли снимка на Бела от посещението и тя показа една с маймуните. Каза, че малката обичала много маймуните. Глен подслушваше разсеяно разговора и когато Даун покани всички в нейната Фейсбук страница, реши да погледне. Страницата ѝ нямаше защита и той разгледа всичките ѝ снимки.
Когато се появиха тези на Бела, той се загледа в малкото уверено личице и го запази в архива си, за да може да го използва за своите тайни фантазии. Бела стана част от неговата галерия, но не остана там наравно с другите. Той откри, че я търси във всяко русо дете на улицата и парковете, където понякога сядаше да изяде сандвича си, когато пътуваше.