За малко щеше да ги изпусне. Даун изглеждаше по-възрастна от снимката си във Фейсбук и някак развлечена с вързаната си на опашка коса и износен пуловер. Затова той разпозна първо подскачащата по тротоара Бела. Проследи ги с поглед в огледалото, докато задминат микробуса, и чак тогава ги огледа директно. Минаха достатъчно близо, за да забележи размазания грим под очите на Даун и златистите отблясъци в косите на Бела.
Щом завиха край ъгъла, той запали мотора. „Просто ще видя къде живеят — каза си наум. — Само това. Няма нищо нередно, нали? Дори няма да разберат, че съм бил тук.“
На връщане спря на един прашен стопански път, изключи телефона си и мастурбира. Опита се да мисли за Даун, но тя непрекъснато се изплъзваше от картинката. После остана на място, шокиран от силата на преживяното и изплашен от онова, в което можеше да се превърне. Обеща си това да не се повтаря. Щеше да спре да влиза в интернет и да гледа порно. Това беше временна слабост и той щеше да я победи.
Повече не използва името ВТН и изтри имейла на Даун, но на втори октомври му дадоха пратка за Уинчестър и той разбра, че не може да не мине отново по улицата ѝ.
По пътя включи радиото, за да се разсее, но мислеше единствено за онези златисти отблясъци в косите на момичето. „Само ще погледна, дали блестят и днес“, си каза той, но когато спря да зареди на бензиностанцията на магистралата, купи един спален чувал и бонбони.
Толкова се заплесна по фантазиите си, че изпусна отбивката и това удължи двойно пътя му. Предаването на стоката, шегите с клиента и поздравите — всичко беше като в мъгла, мислеше само за тайната си. Скоро стъпи на Манър Роуд и вече нищо не можеше да го спре.
Опасността беше част от причината, поради която го правеше. Глен Тайлър — бивш банков чиновник и предан съпруг — поставяше репутацията и семейството си в риск със своите действия, но ВТН искаше да се докосне до тази опасност, да изгори, ако трябва.
— До скоро, Глен — извика един от колегите му.
— Да, до скоро — отвърна разсеяно той и се качи в микробуса. Все още имаше време да обърне, да се върне вкъщи и да бъде Глен, какъвто се познава, помисли си той. Но знаеше, че няма да го направи и запали двигателя.
Манър Роуд беше пуста по това време на деня. Хората бяха на работа или по домовете си. Той мина бавно, сякаш търсеше конкретен адрес, и играеше ролята си добре. Тогава я видя. Стоеше зад оградата и гледаше една котка, която се къпеше в прах. Времето сякаш спря и той несъзнателно натисна спирачка. Звукът от двигателя привлече вниманието на малката, тя погледна към него и се усмихна.
Една врата зад микробуса се затръшна и той се върна в действителността. Погледна в страничното огледало и видя възрастен мъж, застанал пред портата си. Веднага запали, зави наляво в първата уличка и обиколи квартала. Дали го бяха видели? Дали бяха зърнали лицето му? И какво, ако го бяха видели? Той не правеше нищо лошо. Просто беше спрял за малко.
Но разбра, че трябва да се върне. Детето го чакаше.
Микробусът зави за последен път, излезе на Манър Роуд и Глен огледа улицата. Съседът се е прибрал. Единствената жива душа наоколо беше малкото момиченце. То стоеше в градината и му махаше с ръка.
Не си спомняше как е слязъл от микробуса и е отишъл при него. Помнеше обаче как вдигна малката, прегърна я и я понесе към микробуса, сложи я на седалката до себе си и закопча колана. Отне му по-малко от минута и от нейна страна нямаше никакъв протест. Тя взе подадения ѝ бонбон и седна кротко на седалката, докато той се измъкваше от улицата.
Четирийсет и пета глава
Вдовицата
11 юни 2010, петък
Даун не слиза от телевизионния екран. И непрекъснато повтаря, че Бела е жива. Че някой я е отвлякъл, защото сигурно не може да си има дете, а мечтае толкова много за него. Надява се този някой да се грижи добре за нея, да я обича и да ѝ осигури хубав живот. Даун вече е омъжена жена. Омъжи се за един от доброволците в кампанията ѝ, по-възрастен от нея мъж, който непрекъснато я докосва, докато тя говори. И си има друго малко момиченце. Кое му е справедливото на това? В сутрешните предавания я виждам да прегръща здраво дъщеря си, за да покаже, че е добра майка, но мен не може да заблуди.
Ако се случи Глен да е в стаята, докато я дават, той минава и изключва телевизора нехайно, сякаш не го интересува, после излиза. Но ако съм сама, я гледам. Купувам вестници и списания, когато пишат за Бела. Обичам да гледам нейни снимки и видеоматериали. Обичам да я виждам как си играе, как се смее, как отваря подаръците си за Коледа, как пее по нейния си бебешки начин или бута количката на куклата си. Вече събрах сериозна колекция от интервюта на Даун по различните медии. Тя обича публичността. Нейните пет минути слава.