Сега аз съм на път да получа моите пет.
Най-после Мик се появява с пълните торби и отделен плик с китайска храна.
— Няма кой да готви сега — смее се Кейт. — Реших, че може да хапнем нещо готово.
Става ясно, че Мик също се гласи да остане и аз трябва да си спомня къде оставих чаршафите и юргана за дивана.
— Не се притеснявай, Джейн — казва той със своята младежка усмивка. — Мога да спя и на пода. Не съм претенциозен.
Свивам рамене. Имам толкова грижи на главата, че едва се държа на крака. Някога щях да се разтичам, да оправя леглата, да сложа чисти кърпи и да сменя сапуна с нов. Но сега не ме интересува. Сядам с чиния спагети и блестящо червено пиле на коленете си и се чудя ще намеря ли сили да вдигна вилицата.
Кейт и Мик се настаняват на дивана и ме поглеждат. Ядат своите порции без ентусиазъм.
— Това е ужасно — казва накрая Мик и се отказва.
— Ти го избра — контрира го Кейт и поглежда към пълната ми чиния. — Съжалявам, Джейн. Да приготвя ли нещо друго?
Поклащам глава.
— Само чай, благодаря.
Мик пита имам ли някакви консерви в кухнята и отива да си направи сандвич с боб. Ставам с намерение да си легна, но Кейт пуска новините и аз сядам отново. Говорят за войниците ни в Ирак. Облягам се назад и чакам.
Следващата тема съм аз. Не мога да повярвам на видяното. Виждам се на снимките, които ми направи Мик.
— Мик, бързо, дават твоите снимки по телевизията — извиква Кейт към кухнята.
Той идва тичешком и сяда тежко на дивана.
— Най-после сме на върха — смее се той, докато говорителката обяснява за ексклузивно интервю, което съм дала за „Дейли Поуст“ и „разкритието“, че Глен е виновен за изчезването на Бела. Отварям уста да кажа нещо, но програмата продължава с Даун, която плаче неутешимо. Питат я какво мисли за моето интервю и тя вдига подутите си очи към мен.
— Тя е чудовище — казва Даун и минава време, докато осъзная, че става дума за мен. Мен! — Сигурно е знаела какво е направил съпругът ѝ на малкото ми момиченце.
Ставам и се обръщам към Кейт:
— Какво си написала в проклетата статия? Защо тя ме нарече чудовище? Аз ти се доверих, казах ти всичко.
Те не смее да ме погледне в очите. Отговаря, че Даун е разбрала погрешно нещата.
— Не съм споменала такова нещо в статията — настоява тя. — Напротив, пиша, че ти също си жертва на Глен, че си осъзнала много по-късно, че той може да е извършил престъплението.
Мик кима безмълвно, подкрепя версията ѝ, но аз не му вярвам. Толкова се ядосвам, че излизам от стаята. Не мога да понеса това предателство. После се връщам и заявявам:
— Махайте се веднага. Напуснете дома ми или ще извикам полицията да ви изгони.
Настъпва тишина. Кейт не знае как да започне.
— Но парите, Джейн — отваря уста тя, но аз вече ги подкарвам към коридора.
— Задръж си ги — казвам и отварям вратата.
Господин Телевизия все още е на алеята с екипа си.
Когато Кейт излиза, той ѝ говори нещо, но тя вече звъни на Ник, за да му обясни как всичко отива по дяволите. Кимам на телевизионния екип да влезе. Искам да кажа нещо важно.
Четирийсет и шеста глава
Детективът
14 май 2010, петък
Минаха седмици, а решението да арестуват отново Глен Тайлър така и не идваше. Новите шефове просто не искаха да ги сполети съдбата на предшествениците им и бранеха бездействието си с всякакви средства.
— Имаме ли доказателство, свързващо Тайлър с това ново видео? Имаме ли идентификация от интернет кафенето? — попита шефът, след като изгледа записите на камерите. — Разполагаме със същия частичен номер, видян от онзи любопитен съсед, и думите на търговеца на порно, на когото не можем да разчитаме напълно. Няма друга връзка между заподозрения и престъплението, като не броим собствените ти предчувствия, Боб.
Спаркс беше готов да напусне, но просто не можеше да изостави Бела.
Бяха съвсем близо. Екипът работеше върху табелата с номера, опитваше се да разпознае поне още едно число или буква, а специалистите сравняваха фрази от имейлите на ВТН и Биг Беър. Боб вече усещаше ръката си върху рамото на Глен.
Затова, когато разбра за смъртта му, го възприе като удар в корема.