Трета глава
Жената изобщо не бързаше да отваря. Единствено това, че Дъфи залепи палеца си за звънеца в продължение на няколко протяжни минути, я накара да се появи. Беше сложила осигурителната верига на вратата. Уилям си помисли, че моментът е дяволски неподходящ, за да започва флирт през разни запънати синджири, но остави нещата да се развиват от само себе си.
Анабел понечи да затвори вратата, щом видя кой е, но Дъфи я изпревари и пъхна върха на обувката си.
— Слушай, веселячке — каза й, — отвори и се дръж като възрастен човек. До самия ти праг има труп.
— Най-искрено вярвам, че или си изпечен хитрец, или си много, много пиян — отвърна тя, дишайки тежко.
Дъфи се облегна с цялата си тежест на вратата и притисна лице към тесния процеп.
— Кетли е на покрива на асансьора. На пръв поглед човек би казал, че го е взел направо от партера.
Видя как очите й се облещиха, веднага след което тя се закиска. Би й простил, ако беше изпищяла, дори ако беше припаднала, но нейният смях го влуди. Той отстъпи крачка назад.
— За мене е удобно и така, щом искаш да е по този начин.
Тя бутна вратата, откачи веригата, сетне отвори и излезе в коридора.
— Почакай — каза му и го улови за ръкава. Ръката й изглеждаше съвсем бяла на фона на неговия тъмен костюм.
— След секунда някой ще повика асансьора и тогава ще бъде късно.
— Той наистина ли е… Искам да кажа, нали не целиш просто да ме изплашиш?
Дъфи се качи в кабината, дръпна решетката и натисна бутона за слизане. Остави я да пропадне до средата, след което прекрати спускането, като отвори решетката. Измъкна се навън с усилие, оставяйки клетката между етажите.
— Това прилича ли ти на детска приказка?
Анабел се взря в Кетли без да помръдне, но шията й леко се издължи. Едната й ръка се повдигна към устата.
— Мъртъв ли е?
— А ти да не мислиш, че е задрямал? Разгледай го, бебчо, виж му ръцете и краката. Нима може да се спи в подобна поза?
Тя се обърна към него ядосана.
— Добре де, направи нещо!
Той бутна шапката на тила си.
— Започвам да се питам дали наистина си толкова тъпа, колкото изглеждаш. Като гледам как работи мозъчето ти, май си по-завеяна и от някой наркоман. Да направя нещо ли? Добре, какво искаш да направя? Да се обадя на ченгетата ли? Да повикам линейка ли? Какво?
Анабел посегна с две ръце и прибра косата си зад ушите. Извърши го несъзнателно.
— Но ти сигурно знаеш какво да предприемеш — отвърна.
Известно време Дъфи остана загледан в Кетли с нерешителна физиономия, после се приближи и го сграбчи. Дръпна го за ръката и за рамото. Доста се шокира, когато ръката се обърна наопаки в лакътя. На този тип почти не му бяха останали здрави кости. Смъкна Кетли с теглене от покрива и колкото се можеше „по-нежно“ го положи на пода. Краката на трупа се подгънаха, но не в коленете, а по средата на пищялите. Уилям почувства как се изпотява. Пъхна ръце под мишниците на мъртвеца, завлече го в апартамента и го просна в антрето.
— Защо го внасяш тук? — Гласът й беше станал с половин тон по-висок.
— Стига си дрънкала — рече той, оглеждайки с отвращение кръвта по ръцете си. — Този юнак ще ти пооплеска бърлогата, но по-добре така, отколкото да загазиш самата ти.
Върна се при асансьора и внимателно провери покрива. Дървенията беше изцапана с кръв.
— Дай мокър пешкир — каза Дъфи.
Тя влезе в жилището, като предпазливо заобиколи Кетли. Уилям стоеше до асансьора и я наблюдаваше. Рече си, че нервите й си ги бива. Анабел се появи отново с навлажнена кърпа за ръце. Той я взе от нея и старателно избърса кървавите петна. След това си изтри ръцете в кърпата и грижливо я сгъна. Влезе в апартамента и остави пешкира върху гърдите на трупа. Жената го последва, като отново мина на разстояние от Кетли, прибирайки плътно до себе си полите на зеления халат.
— Би ли надникнал дали парите са все още у него? — помоли тя.
Дъфи я изгледа строго.
— Кое те кара да мислиш, че вече не са там?
— Казах го просто така. Имах предвид дали не би взел парите от Кетли.
Той се намръщи.
— Противно ми е да се занимавам с тази особа. Трошлива е.
Тя се приближи до него и се взря в мъртвия.
— Няма ли скоро да се вкочани? — попита. — Май ще е по-добре да го поизопнеш малко, преди това да е станало.