— Предлагам да се поразходим малко — отвърна другият. В тона му имаше заплаха, но той направи крачка назад, отделяйки оръжието от тялото на Дъфи. Уилям изобщо не се поколеба. Пое дълбоко дъх и рязко ритна назад с пета. Надяваше се да улучи крака на мъжа, като евентуално му счупи пищяла. Но изстреляният му назад крайник срещна празно пространство и преди да успее да се подпре, той се прекатури през ниския парапет на балкона и се сгромоляса на пода на стаята.
Приземи се на ръце, омекотявайки падането с леко плъзване по килима. Остана за миг зашеметен, после седна.
Вратата се отвори и Дъфи вдигна поглед предпазливо, като се чудеше дали мозъкът му не се е откъснал от залавните си места. Червенокосата стоеше на прага. Тя кръстоса ръце пред гърдите си и изпищя. Задъхан, кратък вик, от който му се дощя да я вземе в прегръдките си и да я утеши. Вероятно не по същия начин, по който една майка би приласкала обиденото си дете, но нещо подобно. Щом забеляза двадесет и пет калибровия пистолет в ръката й, той промени намерението си.
Жените с патлаци го изнервяха. Никога не би повярвал, че умеят да си служат безопасно с тях. И преди мадама беше насочвала оръжие към него. Уилям си спомни за онази изключително сърдита блондинка, която беше побесняла до такава степен заради него, че бе натиснала спусъка малко по-рязко. От мисълта за това го изби лека пот и той притихна на пода, за да не даде на жената какъвто и да било повод за паника.
Очите й бяха разширени и уплашени, а червените устни бяха разтворени и откриваха бели, равни зъби. Дъфи си рече, че е много красива.
— Кой… кой сте вие? — заекна от напрежение тя.
— И аз се питам същото, госпожо — отвърна й, като подпираше главата си с ръце.
— Какво правите тук?
Дъфи хвърли поглед към нея през сплетените си пръсти.
— Имате ли нещо против да махнете това пушкало? Току-що паднах от балкона и нервите ми отказват да издържат всякакви нови дразнители.
— Ще ми кажете ли какво правите тук? — Тя възвръщаше самообладанието си и гласът й беше уверен.
— Не бъдете груба, за Бога — помоли той. — Вижте първо онзи бандит горе, преди да се държите по този начин.
Жената отново доби уплашен вид.
— Има ли там още някой?
Дъфи рязко се изсмя.
— Така смятам — отвърна, като разтриваше внимателно тила си. — Оня тип просто ме хвърли долу, та би трябвало да съм наясно.
Тя припряно направи стъпка назад и погледна нагоре към галерията, сетне поклати глава.
— Там няма никой.
Дъфи простена.
— Този „никой“ ми задигна фотоапарата — каза отегчено. — Ще възразите ли, ако се изправя? Тук става течение, което не ми понася особено.
— Мисля, че е по-добре да останете на мястото си. — твърдо отвърна тя. Държеше пистолета със сигурна ръка, докато посягаше към телефона.
— Не го правете! — възкликна Дъфи разтревожено. — Няма да се обадите на ченгетата, нали?
— Нима трябва да постъпя другояче?! — попита червенокосата и ръката й се поколеба върху слушалката.
— Чуйте, мисис Морган, ще ви обясня всичко. Станало е огромно недоразумение! — каза Уилям. После се замисли и добави: — И друг път съм слушал гърмежи. Господи! Май съвсем загубих ума и дума…
Тя отпусна оръжието от изумление.
— Защо ме наричате така? — попита живо.
Дъфи леко изтръпна.
— Вие не сте ли мисис Морган?
— Не, разбира се.
Той с мъка стана на крака и размаха ръце към нея, когато тя рязко вдигна пистолета.
— О’кей, о’кей, зарежи това! — каза й загубил търпение. — Касае се за нещо важно. Коя сте вие?
Жената тропна с крак по пода:
— Какво става?
— Ще ти кажа какво става — гневно отвърна Дъфи. — Хванаха ме за канарче. Трябва да чуеш цялата истина. И така, сладурче, аз съм Уилям Дъфи от „Трибюн“. Един тип, който се представи кат Морган ми пробута баснята, че си му била съпруга и че те изнудвали. Поиска от мене да направя снимки на негодника, дето те притискал. Повярвах на тази щуротия, качих се горе, където кацат кокошките, и щракнах няколко фотографии с тебе и с оня юнак, на когото бутна мангизите. Но точно когато посягах да си взема шапката и си казвах, че съм свършил добра работа, изскочи някакъв гангстер, отмъкна ми апарата и ме пусна да си падна на врата. Ти ми заявяваш, че не си мисис Морган. В твой собствен интерес е да ми кажеш коя си.