Оттатък Сам ревеше нещо. Беше толкова възбуден, че Дъфи не бе в състояние да разбере нито дума.
— Не те чувам. Какво е станало? — попита го.
Мак’Гайър заглъхна, после заговори по-спокойно.
— За Бога, Бил! — каза той. — Този път се е отприщил самият ад. Инглиш ти играе двойна игра. Лепнал ти е всички обвинения, които е в състояние да повдигне.
Дъфи изтръпна.
— Разказвай… — подкани го той.
— Арестували са Морган във връзка с някаква фалшификаторска история. След това Инглиш отишъл в полицейското управление и оттеглил протекцията си. Бях там по това време. Хвърлил те е на лъвовете. Търсят те за убийството на Олга, Глисън и Анабел…
Уилям се отпусна на леглото, като продължаваше да стиска слушалката.
— Мръсен плъх! — възкликна.
— Трябва да действаш предпазливо — притеснено рече Сам. — Те едва ли смятат да доказват всички тези престъпления.
Устата на Дъфи се изкриви от усмивка.
— Ще ме закарат в участъка, нали?
— Инглиш дърпа конците — рече Мак’Гайър — Чакат те само да побегнеш, за да те погнат, без да жалят барута.
— Това би позволило на оня тип да излезе съвсем сух, нали? Превърна ли се в труп, той ще може да издълбае целия гнусен скандал върху надгробния ми камък.
— Какво, по дяволите, възнамеряваш да предприемеш?
— Ще се изпаря — каза Дъфи. — Предполагам, че с „Буика“ ще успея.
— Сигурно вече наблюдават бърлогата ти… — рече Сам. — Новината дойде преди десет минути. Току-що са започнали акцията.
— Знаят ли, че си наясно със случая? — запита Уилям.
— Не. Дори не подозират, че те познавам.
— Ако се проваля, ще може ли да се скрия у вас?
— Разбира се! — отвърна без колебание Мак’Гайър Защо не дойдеш и не излезеш от играта, докато премине опасността?
— Първо ще се опитам да избягам — тихо каза Дъфи. — Благодаря ти, старче, ти си велик помощник! Предай на Алис цялата ми любов. Не й разкривай повече, отколкото е необходимо. — Той затвори и хвърли поглед към часовника. Минаваше десет.
Облече се хладнокръвно и бързо, без паника. Провери дали парите му са на сигурно място по джобовете, след което си взе шапката и застана до вратата. Дръпна резето и безшумно прекрачи навън в коридора.
Когато влезе в празния бар, дочу далечния вой на стремително приближаваща се сирена. Усмихна се тъжно, обърна се и затича към изхода. Излезе на улицата и бързо пресече платното без признаци на страх.
Вървеше като човек, който се кани да се заеме с ежедневната си работа, съзнавайки, че малко е позакъснял.
Видя как една дълга кола зави зад ъгъла в дъното на улицата. Сирената беше изключена. Енергично се вмъкна в тъмния вход на гаража и се запъти към „Буика“.
— Почакай! — рече Шулц. Гласът му беше някак остър.
Дъфи се озърна и го забеляза до един огромен „Пакард“, полуприкрит.
— Ченгетата се домъкнаха — прошепна Уилям. — Аз изчезвам. Искаш ли да дойдеш с мене?
Шулц поклати глава. Стоеше, без да помръдва. Дъфи отново погледна към него и замръзна. Мъжът държеше в ръцете си ловджийска пушка. Беше я насочил право към него.
— Какво означава това? — отрони се от изтръпналите му устни.
— Сложи всичките си мангизи на пода! — заповяда Шулц. — После можеш да си плюеш на петите…
— Полицаите са отсреща. Нищо няма да направиш — отвърна Дъфи.
Лицето на Шулц беше побеляло. Капчици пот покриваха ръцете му.
— Не дрънкай! — каза той. — Бързо пусни сухото на земята!
Уилям полека бръкна под сакото си. Почувства хладната дръжка на „Колта“. Нещо го караше да издърпа оръжието. Някакъв вроден инстинкт да защити собствеността си. Пръстите му се сключиха около пистолета и тялото му се стегна. Извади го, като в същия миг плонжира встрани.
От двуцевката се разнесе пронизителен трясък, и нещо удари Дъфи, запращайки го върху омасления бетонен под. Болката се заби в мозъка му като нажежено до бяло острие, предизвиквайки гадене и замайване. Беше неспособен да мисли за каквото и да е, с изключение на острата й, разтърсваща гърдите му паст.
Смътно долови нечии ругатни, сетне някакви ръце го обърнаха на едната и на другата страна. Когато след ослепително ярката светкавица очите му отново прогледнаха, той видя Шулц, който тичешком излезе от гаража, здраво стиснал пистолет в ръката си.
Дъфи се изправи на крака, подпирайки се на „Пакарда“. Чу как Шулц стреля веднъж, после още веднъж. Екотът от пистолета му беше сподирен от по-силен гърмеж, щом полицаят в колата откри огън. Другите ченгета бяха все още в заведението.