Някакви силуети затъмниха прозореца и трима полицаи с револвери в ръце се появиха на противопожарния изход. С парализираща всякаква съпротива скорост те се прехвърлиха в стаята.
Джо стоеше неподвижно, отворил уста. Бялото на очите му изведнъж беше пожълтяло от ужас.
— Не стреляйте — каза той и конвулсивно вдигна ръце.
Сержантът си проби път напред. Малките му очи се облещиха.
— Хубава компания! — констатира той.
Дребосъкът се усмихна. Беше застанал до стената с протегнати нагоре ръце.
— В нищо не можете да ни обвините — рече той с побелели устни.
Сержантът пристъпи към леглото и хвърли един поглед. Другите двама полицаи не помръднаха, насочили заплашително револверите си.
— О, Господи! — възкликна сержантът.
Той направи крачка към джуджето и стовари дръжката на оръжието си право в лицето му. Главата му с тъп удар се блъсна в стената, краката му се разтвориха и то се свлече на пода. Малкото човече закри лице с шепите си, но не беше в състояние да издаде звук. Явно се канеше да припадне.
Коленете на Джо омекнаха.
— Добре, шефе — заговори с разтреперан глас той. — Не искахме да ви обидим…
Сержантът сви рамене.
— Разбира се, че не си искал, мръсен плъх такъв! — рече той. — Отдавна чакам да те закова. Е, сега ще си го получиш! — Даде знак с глава на другите двама. — Изведете оттук тези негодници…
В същия миг вратата се отвори и Алис застана на прага. Сержантът се изпречи отпреде й и я избута в кухнята. Тя отстъпи с разширени очи.
— Не можете да го отведете… той е много зле… Моля ви… — рече му.
— Мъжът в леглото Дъфи ли е? — попита полицаят.
Алис кимна мълчаливо.
— Прострелян е… Не е добре… Моля ви, оставете го тук. Вижте, правя му супа. Готова е… Ще му позволите ли да я изяде?
Сержантът килна шапката на тила си и изду бузи. Нейното уплашено лице го караше да се чувства неудобно.
— Няма нужда от супа — каза той. Засуети се с револвера си, докато го напъха в задния си джоб. После добави: — За него вече е все едно…