Мисли от типа на смъртен враг или пък мразя го, мисли като Нел е проблем — всички те се разпръснаха като дим, подет от вятъра.
Отдръпнах устни, разкъсвана от чувствата си, объркана и толкова преизпълнена с копнеж, че гърдите ме боляха. Успях някак да прошепна:
— Защо?
— Не знам — промълви той. — Не знам. — Звучеше объркан, несигурен и уплашен. Чувствах как сърцето блъска в гърдите му, притиснати към моите. — Аз просто… те искам. Желая те неистово, през цялото време. Зная, че не бива, зная, че не мога, зная, че е грешно… но дори когато ме ядосваш, дори когато ми напомняш за болката и отчаянието… това желание не си отива. Уморих се да се боря с него. Боря се с толкова много неща ежедневно, през цялото време. Не искам да се боря и с това. Вече не.
Челата ни бяха притиснати едно към друго. Ръцете му бяха сключени около кръста ми, а моите бяха на раменете му. Той беше твърд като скала под досега на пръстите ми и аз ги плъзнах надолу, към мястото където трябваше да е белегът му. Исках да изгубя себе си в обятията му, да го завлека обратно в сеновала… и в същото време знаех, че това е глупаво и имам спешна нужда от психоаналитик. Най-вероятно и от шокова терапия. След като ми сложат усмирителна риза.
Здравият разум беше наясно, че това е грешно, предателско и глупаво, но сърцето ми нашепваше: О, Божичко, толкова е приятно, толкова е правилно, ние сме създадени, за да бъдем заедно, защото сме двете страни на една и съща монета и знаем всичко един за друг…
Не знам колко дълго сме стояли така или кога точно сме се отделили. Какъв беше този тихичък шум, който едва успя да си пробие път до съзнанието ми, горящо в пламъците на страстта? Съскане? Провлачване на крак по каменния под на кухнята?
Минути по-късно чухме вика и почти едновременно с това подушихме дима.
— Пожар! — изкрещя някой, а викът му беше подет и от други, след което противопожарната аларма нададе острия си писък.
Рейн бързо ме хвана за ръката и ме повлече след себе си. Излязохме през задната врата навън в студената нощ. Заобиколихме къщата и видяхме хората, събрани на моравата отпред.
Сграбчих Брин за ръката, когато притича край нас, и попитах:
— Къде е Ривър?
— В момента го гасят — отвърна ми тя, останала без дъх. — Учителите. От мен се очаква да проверя дали всички са тук.
Тя започна да брои хората — няколко бяха изтичали от къщата, други се бяха разхождали навън, а Джес се появи откъм хамбара. Всичките осем ученици бяхме тук, включително и онези двамцата, които допреди малко се бяха натискали в килера. Трепнах, когато си спомних за това.
След няколко минути жълтеникавата светлина на пламъците спря да проблясва в прозорците на горния етаж.
— Изглежда пожарът е бил в крилото със спалните ни — отбеляза Дайсуке, докато потриваше ръце. Повечето бяхме без връхни дрехи. Самата аз се стараех да не стоя твърде близо до Рейн — вътрешно крещях от ужас и радост, но трябваше да запазя цялата история в тайна, поне докато не измислех какво, по дяволите, да правя.
— О, Рейн! Ето те и теб! — Нел се приближи и го хвана под ръка, докато аз гледах на другата страна и се стараех да не реагирам по никакъв начин. — Божичко, какво е станало? Подуших дим. — Тя се огледа наоколо, местейки поглед от един човек на друг, докато не ме забеляза. Демонстративно задържа очи върху мен двойно по-дълго, примигна и отвори уста, сякаш не можеше да повярва, че съм тук.
— Имаше пожар — обясни Рейчъл. — Прав си, Дайсуке, беше в крилото със спалните. Наложи ми се да използвам противопожарното стълбище от другата страна на къщата.
Минута по-късно Ривър, Ан, Ашър и Солис излязоха навън.
— Пожарът е угасен — обяви Солис и няколко от учениците изръкопляскаха.
— Какво стана? — попита Чарлз. — Как е пламнал?
— Тепърва ще установим това — каза Ривър. Изглеждаше мрачна и уморена. Запитах се дали бяха използвали магика, за да угасят огъня.
— Къде точно беше? — попита Нел. С периферното си зрение видях как Рейн се освободи от ръката й, след което отстъпи встрани от нея. Тя го погледна с копнеж, но се опита да запази спокойното си изражение.
— Огънят беше при стаята на Настасия — каза Ан и спря поглед върху мен. — Около вратата й.