В крайна сметка обаче си намерих поне една работа, която ми допадаше: да блъскам до полуда по разни неща с чук. Днес Брин, Джес и аз поправяхме обшивката на стените в големия хамбар, където се провеждаха уроците. Мислех си колко различна беше тази дейност от всичко, което бях правила с Инси и Боз в Лондон. Планирахме скъпи екскурзии. Ходехме на неизбежните купони. Възстановявахме се от тежки нощи. Осакатявахме таксиджии. Всичко това изглеждаше толкова безсмислено. Докато сега, вижте ме само, поправях хамбар! Полезничко, а?
— Разкажи ми за себе си, Брин — казах, забърсвайки нос в ръкава на блузата си. — Какво те доведе тук?
Брин придържаше една дъска, за да може Джес да я фиксира на мястото й с няколко набързо забити пирона, които после щяхме да заковем докрай.
— Идвам тук всяко десетилетие и оставам около година — отвърна Брин. Днес сплетените й в две стегнати спирали коси бяха покрити с кърпа в ярки цветове. Беше изящна и красива, като тийнейджърка фотомодел, като същински леопард. Леопард, облечен в раздърпан зелен пуловер. Тя ми се усмихна, озарявайки мрачния сивкав следобед. — Най-често след някоя кошмарна раздяла. Ривър ме прибира при нея и ме разведрява. Научавам това-онова, а после, когато отново се почувствам добре, си тръгвам.
Спомних си репликата на Рейн за бездомните кучета и положих усилия, за да не потръпна.
— Научаваш това-онова?
Брин сви рамене.
— Внимавай, Джес, ще разцепиш дъската. О, всякакви неща. Магика, готвене, градинарство, такива работи. Една година помогнах на Ривър да пребоядиса няколко стаи. Една година се бях съсредоточила върху печенето на хляб. Една година не правих нищо друго, освен да уча магика с кристали и скъпоценни камъни. Една година — хей, това спомняш ли си го, Джес? Дойдох тук и научих всички как да танцуват хип-хоп. — Тя се разсмя, отмятайки назад глава. Кафявата й шия се очерта на фона на сивия небосвод.
Джес изсумтя, захапал няколко пирона в уста. Явно не си падаше по хип-хопа.
— На колко години си? Ако въпросът не те притеснява, разбира се.
Брин се замисли за момент.
— Уф. На двеста и трийсет или четирийсет. Еха! — Тя се усмихна отново. Изглеждаше на около осемнайсет.
— Как се срещна с Ривър? — Дали не я дразнех с този разпит? Нямах представа.
— Хайде — кимна ми Джес, посочвайки към дъската. Поставих един пирон на мястото му и го ударих силно с чука. Най-добрият. Звук. На всички времена!
Усмивката на Брин изчезна от лицето й.
— Вбесих се на едни хора и ги подпалих.
Примигнах, прекарвайки отново думите й през главата си. Наистина ли беше казала това? Джес не вдигна глава. Реших да позволя на ченето си да увисне.
— Какво каза? — Странно, нямаше вид на психопат… Премислих някои от неприятните неща, които самата аз бях правила, спомних си за таксиджията и Инси, след което взех нов пирон.
— Не беше истински огън — уточни Брин, навеждайки се към дъската, за да я задържи на мястото й. — Не ги изгори наистина. Исках обаче да им изкарам ангелите и го направих. Така или иначе, Ривър минаваше по същата улица. Това беше в Италия, може би някъде през 1910 или 1915… Преди Първата световна война. Тя видя, че очевидно злоупотребявам с магика, дойде при мен и ме подложи на малко агитация.
— И после ти просто дойде тук?
— О, не. Ударих я с юмрук.
Джес се засмя и ми подаде нов пирон.
— В крайна сметка обаче се разбрахме. Дойдох тук за първи път през 1923 година. След войната.
— От къде си?
— От Луизиана. Майка ми беше робиня от Африка. От Ангола. Баща ми беше нейният бял господар. Ха! Пробвай се да бъдеш безсмъртен роб. Гадост, а?
Приключих с тази дъска и подадох нова на Брин.
— Какво е станало между тях? — попитах. Леле, каква страхотна история.
— Баща ми разбрал, че майка ми е безсмъртна, разбира се. Изчакали съпругата му да умре, след което избягали заедно. Той продал плантацията и освободил всички. — Тя се разсмя. — Двамата още са заедно. Имам десет братя и сестри. Можеш да се срещнеш с някои от тях — наминават оттук понякога.
Подадох й пирон, докато мислех над думите й. Не познавах много щастливи двойки безсмъртни, но тук очевидно ставаше дума за такава. Струваше ми се странно да правиш деца в продължение на толкова години, да имаш братя или сестри по-големи от теб с цял век. Моята разлика в годините със собствените ми братя и сестри беше само година или две. Нямах представа защо.