— Хубаво — казах.
Всички мълчаха, като се изключи хихикащата Нел, но Ривър я стрелна с поглед и тя млъкна.
— Не сме сигурни защо — има много митове и легенди по въпроса, а множество от безсмъртните философи са изучавали загадката — но преди около пет хиляди години един безсмъртен астроном осъзнал, че по някаква причина звездите в Голямото куче отговарят почти точно на осемте извора. Или поне се смята, че са отговаряли съвсем точно преди няколко хиляди години. — Ривър си отчупи парче хляб в преднамерен опит да изглежда небрежно, след което се усмихна. — Не съм била там, така че няма как да знам.
— Извори? — повторих.
— О, бога ми, трябва да знаеш, че… — възкликна Нел и този път погледът, който Ривър й хвърли, беше пронизващ. Нел си пое дъх и сведе очи към ръцете си, насилвайки се да се усмихне фалшиво.
— Осемте извора или осемте династии на безсмъртните — продължи Ривър. — На нашата магика. Те са разположени върху земното кълбо по начин, отговарящ на разположението на звездите в Голямото куче. Тя наблюдаваше лицето ми в търсене на някакъв признак, че започвам да схващам за какво говори.
— Има… осем династии? — попитах.
В стаята беше тихо като в гробница.
— Не си ли изучавала това? Никога? Сигурна съм, че си чувала други аефрелифени да говорят за тези неща.
Замислих се:
— Да не би да говориш за столиците на безсмъртните? Като онази в Бразилия или другата в Австралия?
— Точно така — включи се Солис. Гласът му беше мек и внимателен. — Тези, които спомена, са две от тях. Има, или по-скоро е имало, шест други. Тези осем столици, в които са били разположени осемте династии, отговарят на осемте звезди в съзвездието Зеру-закур. Да разбирам ли, че никой не ти е говорил за историята на безсмъртните?
Спомних си Хелгар и нейната теория за Адам и Ева.
— Не и в подробности. Само за това как никой не знае как сме се появили или защо.
— Срещал съм хора, които никога не са чували за осемте извора — обади се Джес с дрезгавия си глас. — Хора, в чийто живот тези неща не са играли никаква роля по една или друга причина. Дяволите да го вземат, самият аз не знаех почти нищо, преди да дойда тук.
— Всъщност и аз съм срещала такива хора — каза Ан. — Да, повечето безсмъртни са наясно с изворите, но не ми е чак толкова странно, че някой може да не осъзнава значимостта им.
Благодаря ви, Джес и Ан, помислих си. Хрумна ми, че родителите ми може би е трябвало да ми разкажат за тези неща, за нашата история, за нашите сили. Може би имаше някакъв ритуал или нещо подобно, в края на който получаваш грандиозното прозрение. Възможно бе най-големите ми брат и сестра да са преминали през него преди… онази нощ. Това беше нещо, което никога нямаше да науча.
Ривър отново взе думата:
— Добре, Настасия. Съжалявам, задето те накарах да се почувстваш неловко. Хората идват от различни обкръжения и различни социални кръгове, в които има различни традиции и разбирания за това кое е важно и кое не. Понякога забравям този факт. — Усмихна ми се и аз си помислих, че това е най-искрената жена, която някога съм срещала. — Във всеки случай за мен ще бъде удоволствие да те науча — добави тя с изражение, което подсказваше, че тази идея наистина й допада. — По традиция тези осем извора са били основните… места, където е била концентрирана силата на безсмъртните. Не е ясно дали безсмъртните произхождат от тези места, но те със сигурност могат да извличат огромна мощ и магика от тях. Основното място, където магиката е най-силна, е в Южна Африка и се нарича Могалаквена. То отговаря на Кучешката звезда. От двете му страни, по линията на Тропика на Козирога, са разположени двата извора, за които вече знаеш — в Корал Бей, Австралия, на изток, и в Кампинас, Бразилия, на запад.
Бях посещавала тези места през годините, защото безсмъртните наистина обичаха да ходят там. Не си бях задавала въпроса какво ги привлича. Усетих как се изчервявам. Беше унизително да осъзная колко много неща не знаех. Някак бях успяла да пропилея всички години от дългия си живот. Бях виждала всичко в черно и бяло и сега Ривър ми показваше, че цветовете са си били там през цялото време, но аз съм била твърде глупава, за да ги видя.
— След това, като се придвижим на североизток от Могалаквена, достигаме до Авейнат в Либия, точно до Египет — продължи да обяснява Ривър, докато междувременно похапваше небрежно, сякаш не говореше за нищо важно. Тази линия е мъртва от две хиляди години и по-конкретно от две хиляди и триста. Вече не съществува.