— Две хиляди и триста години? — възкликнах. — Какво се е случило със силата там?
— Никой не знае — сви рамене Ривър. — Не мисля, че някога ще научим. Когато продължим на североизток от Авейнат, ще се озовем в Генуа, Италия.
Очите ми се разшириха, когато чух името на града. Ривър се усмихна.
— Аз произхождам от тази династия — потвърди тя. — Това е една от причините да съм толкова силна. Аз и четиримата ми братя все още сме живи, а най-големият от тях още е… крал на династията.
— Крал? — Усещах как ледените пипала на осъзнаването започват да пълзят по тялото ми. Стомахът ми се сви и аз бутнах чинията си настрана.
— Поради липса на по-добра дума — обясни Ривър. — Но ако някога го срещнеш, за бога, не го наричай крал Отавио. Ще те изяде с парцалите.
Солис и Ашър се разсмяха. Предположих, че са го срещали. Пробвах да се съсредоточа върху думите й.
— Когато продължим от Генуа, се оформя нещо като буквата „Y“. Едното разклонение ни отвежда в Северна Русия, в Тарко-Сале, но тази линия също е мъртва от 1550 година. Узурпатори са превзели столицата и са отрязали главите на всички от тамошната династия.
Усещах как кръвта се оттича от лицето ми.
Один Отвратителния внезапно се изправи, избутвайки назад пейката, върху която седяха още няколко човека.
— Мисля, че оставих печката включена — заяви той и излезе от трапезарията. Негова си работа. Предположих, че е слушал тази история хиляди пъти.
Положих известни усилия, за да открия къде се е дянал гласът ми:
— А какво се е случило с тяхната сила?
— Узурпаторите така и не са открили тарак-сина на династията. Инструментът, в който е била съсредоточена цялата им мощ. Убили са всичките тези хора напразно, защото магиката им била изгубена завинаги. Затова са продължили на запад в търсене на друга династия, чиято сила да заграбят.
О, Боже. Пръстите ми се стегнаха около горещата чаша с чай.
— Какво е тарак-син? — Гласът ми прозвуча пискливо и неуверено.
Ривър въздъхна тъжно и аз осъзнах, че тя е била жива, когато всичко това се е случило. Зачудих се дали е разбрала веднага, или е научила по-късно.
— Всяка династия има… поради липсата на по-добра дума ще го нарека магически инструмент. Древното име на тези инструменти е тарак-син. Те обикновено биват пазени в тайна, въпреки че една легенда разказва за церемониалния нож от Авейнат. Друга династия може да има специална книга, кристал но кълбо, пръстен или пък жезъл. Този древен артефакт е зареден с огромна магическа мощ, специфична за съответната династия. Главата на рода може да го използва, за да прави могъщи заклинания.
О, Боже. Този тарак-син можеше да бъде и амулет. Амулет, направен от древно злато с изписани по него магически символи. Примерно. Зави ми се свят.
— Виждал съм тарак-сина на дома в Корал Бей — обади се Чарлз.
— Наистина ли? — Ривър изглеждаше изумена.
— Да — отвърна сериозно Чарлз. — Представлява барбекю. Пекат магически скариди върху него.
За момент настана тишина, после Джес се разкикоти. Ашър избухна в смях и замери Чарлз с парче хляб. Лицето на Ривър изгуби част от сериозността си. Тя постави ръка пред устата си и поклати глава.
— Винаги сме дразнили брат ми, че тарак-синът на нашия род е неговата награда „Оскар“, която спечели за сценарий, подписан с истинското му име — призна Ривър. — Държи си го в банята.
Последва нов смях, към който се присъединих, въпреки че пищях вътрешно.
Ривър прочисти гърлото си и продължи сериозно:
— Нека се върнем към нашата история. На запад, по другото разклонение на буквата „У“, се намира династията в Хеолфдавик, Исландия. Или по-конкретно в едно малко селце, разположено близо до Хеолфдавик. За съжаление тази линия също е мъртва, разрушена през 1561 година от нашественици. Силата на тази династия също е изгубена.
Не можех да кажа нищо. Сведох очи към чинията си и се зачудих дали лицето ми е също толкова бяло.
— Наистина изгубена? — попита Рейчъл. — Това никога не съм го разбирала.
— Да — кимна Ривър. — Нашествениците са избили цялото семейство, след което са открили тарак-сина на династията и са се опитали да го използват. Те обаче не са били достатъчно силни или нещо се е объркало, защото според легендата всичко е било погълнато от една чудовищна светкавица, след която е останала единствено пепел. Никой не знае какъв е бил този тарак-син.