Въпреки това не изпуснах дръжката на вратата по време на целия път до града, готова да скоча в движение от камиона, ако Рейн внезапно измъкнеше меч или нещо от сорта. Когато спряхме пред „При Макинтайър“, бързо отворих вратата си и изскочих навън, пристягайки по-плътно шала си.
— Мерси за возенето — насилих се да кажа, без да го поглеждам.
— Ще дойда да те взема в четири. Знаеш ли… — Рейн млъкна и стисна устни.
Погледнах го предпазливо.
— Какво?
— Нищо. — Той тръсна глава и извърна очи. Понечих да тръгна към магазина, когато добави. — Косата ти. Има светли кичури и малко прилича на скункс.
Той никога не беше коментирал външния ми вид и бях останала с впечатлението, че се опитва да гледа към мен колкото е възможно по-малко. Гневно погледнах отражението си в страничното огледалце на камиона. Олеле, майчице! Ченето ми увисна от ужас. Напоследък се бях запуснала напълно и не бях боядисвала косата си в черно. Сега естественият ми цвят започваше да прозира и имах една русоляво-белезникава линия по средата на главата, която наистина напомняше за скункс. Просто очарователно!
Затворих очи и поклатих глава.
— Точно когато си мисля, че нещата не могат да станат по-лоши… — промърморих.
— Винаги могат да станат по лоши — въздъхна Рейн. Горчивина ли долових в гласа му?
Копеле, помислих си и затръшнах вратата на камиона.
Съсредоточи се, казах си. Съсредоточи се върху работата си. Когато влязох в дрогерията на Макинтайър, се убедих от първа ръка, че някои неща действително могат да се подобрят. Тази дрогерия, например, изглеждаше по-добре. Двете с Мериуедър бяхме направили доста през последните две седмици. Старият Мак бе отказал да харчи пари за нови витрини и рафтове и дори се беше разкрещял гневно, когато му предложих да го направи, но въпреки това бяхме постигнали много. Бяхме изхвърлили старите зацапани витрини и бяхме открили нови начини да подреждаме стоките, върху които искахме да привлечем внимание. Мериуедър беше разкарала нещата, които човек трябваше да прескача, за да стигне до щанда с касата, и сега клиентите се придвижваха далеч по-комфортно. Предните витрини преди на практика бяха препречени от купчини боклуци, които бяхме изхвърлили, а след това бяхме измили стъклата и в момента магазинът беше изпълнен със светлина. Мястото най-сетне бе започнало да изглежда като дрогерия от двайсети век, въпреки че имаше да извърви още доста път, за да стигне до двайсет и първия. Старият Мак мърмореше и се оплакваше, но аз бях виждала изражението му, когато клиентите обсъждаха одобрително новия вид на магазина, и му се хилех нахално, щом ме погледнеше.
Мериуедър, въпреки че вече се държеше далеч по-приятелски с мен, все още изглеждаше бледа и износена, а старият Мак продължаваше да я навиква непрекъснато. Беше ми неприятно да си тръгвам в четири, защото оставах с впечатлението, че той запазва цялата си язвителност, за да я излее върху нея, когато свършеше училище и дойдеше на работа. Имах чувството, че започваше да я тормози веднага щом напуснех магазина. А това беше едно от нещата в дрогерията, които нямах идея как да променя.
Всъщност бях изненадана, че дори исках да го сторя.
Не бях виждала Дрей от няколко седмици и не знаех дали е засрамена, задето съм я хванала да краде, или ми е сърдита, понеже я накарах да плати онзи лак. В момента беше прекалено студено, за да виси пред магазина и да пие бира, и понякога се чудех къде ли прекарваше времето си сега.
Този ден сърцето ми започна да се стяга в три часа и когато Рейн дойде да ме вземе към четири, вече се чувствах като пренавита пружина. Бях навън и го чаках, а носът ми течеше заради студа. Камионът отби до бордюра, а аз се качих, припомняйки си коментара му за скункса. Нямах намерение да мисля за това. Исках просто да се прибера вкъщи, да пийна малко горещ чай и да видя какво имам да свърша преди вечеря. Можеше дори да съм част от отбора на готвачите — бях пропуснала да погледна графика. Щях да се чувствам по-добре, ако бях проверила предварително, защото щях да знам какво ме очаква. Тръснах глава и опрях чело на страничния прозорец. Подобен род мисли все още ми се виждаха странни и чужди.