Дрей сви рамене. Изглеждаше адски облекчена, но не искаше да го покаже.
— Нямам представа.
Чекмеджето на касовия апарат се отвори. Взех нейната десетачка и й върнах рестото.
— Заповядай — казах. — А за да имаш представа, да, точно там има гинекологична клиника. Предполагам, че могат да ти изпишат противозачатъчни. Или да те прегледат, за да се уверят, че не си лепнала нищо, защото съм убедена, че си имаш работа само с разни типове от виещата лига.
Завъртях очи. Можех ясно да видя как премисля получената информация.
— Можеш да стигнеш и пеш — добавих с отегчен тон, докато си разглеждах ноктите. — Щом можеш да получиш нещо на по-ниски цени, не виждам причина да не го направиш.
Дрей отново сви рамене, но мисля, че идеята определено се беше настанила в мозъчето й. Тя бутна вратата, за да излезе, и подхвърли през рамо.
— Изкъртваща прическа, между другото. Страшна е!
Стрелна ме с поглед, за да се увери, че съм схванала сарказма, след което ми се изплези. Видях я да се хили самодоволно, докато минаваше покрай витрината.
Ето го и доброто ми дело за деня. Настасия, спасителката на тийнейджърките.
Когато се прибрах същия следобед, вече се беше стъмнило. Ставах преди зазоряване и се връщах след залез. На практика виждах дневната светлина единствено през прозорците на „При Макинтайър“. Беше гадно. Имах няколко минути до вечеря и като по чудо не бях зачислена за никаква работа, така че се качих по стълбите и тръгнах към стаята си.
Докато вървях по коридора и подминавах тъмните прозорци, си помислих, че напоследък се движех напред-назад като безмозъчно добиче и сега отивах като крава в обора й, защото е дошло времето за доене.
Пред вратата протегнах ръка към дръжката, но се спрях. Защо? Огледах коридора в двете посоки. Наоколо нямаше никого. Въпреки това имах усещането, че нещо не е както трябва. Вратата ми беше затворена и над нея нямаше кофа с вода, примерно. Всичко изглеждаше наред, логиката ми нашепваше, че всичко би следвало да е наред… но въпреки това нещо ме спираше да вляза вътре.
Обърнах се и тръгнах да търся Ривър.
Двайсет и втора глава
— Хм — промърмори Ривър, докато оглеждаше вратата ми.
На долния етаж вечерята вече беше готова. Стомахът ми куркаше. Чувствах се като най-голямото мрънкало на света.
— Няма нищо, сигурна съм — промърморих. — Въобразила съм си нещо.
— Не — заяви Ривър. — Не си.
— Не виждам нищо — настоях.
Тя ме погледна:
— Обаче си почувствала нещо. Нещо те е накарало да не влезеш.
Звучеше глупаво. Кимнах. Сега, когато се страхувах от толкова много неща (от Инси, от Рейн, от мрака, от самата мен, от миналото ми), виждах опасности навсякъде.
Ривър бръкна в джоба си и извади оттам малка и изящна сребърна кутийка, върху чийто капак беше гравирана ловна сцена. Помислих си, че сигурно е събирала разни сребърни изделия с векове. Вътре в кутийката имаше някакъв ситен сиво-зеленикав прах и малка сребърна лъжичка.
— Развален кокаин? — предположих.
Тя поклати глава, взе лъжичката и загреба малко от праха. Промърмори няколко думи, след което вдигна лъжичката пред устните си и духна силно. Прахът се понесе във въздуха към вратата, а аз бързо отстъпих назад и ахнах. По цялата рамка бяха изписани символи, които, докоснати от праха, започнаха да излъчват слаба сребриста светлина. Някои от тях бяха руни, но нямах представа какво представляват повечето.
— Какво е всичко това? — възкликнах.
Ривър оглеждаше внимателно символите.
— Магически знаци. Заклинания.
Тя коленичи и ги проследи с пръст.
— Заклинания за какво?
— Не са много могъщи — каза Ривър, докато се изправяше. — Също така не са смъртоносни. Основната им цел е да бъдеш сполетяна от лош късмет. Да се спънеш и да си счупиш глезена, да си загубиш ключовете, да прегориш яденето в кухнята или да претърпиш лека катастрофа с колата си. Такива неща. — Тя наклони глава на една страна и се замисли. — Хм.
— Значи това съм почувствала? Тези… заклинания? И те щяха да ми окажат влияние, ако бях прекрачила прага?
Кой би могъл да направи нещо подобно? Ривър беше казала, че ще омагьоса мястото така, че Инси да не може да ме открие. Така или иначе се съмнявах, че той знае подобни заклинания. Може би Рейн? Кой друг? Нел? Беше бясна тази сутрин, когато Рейн откачи.