Отпуснах се назад, загледана в камъните с учудване, бързо заменено от гняв. Дяволите да го вземат! — изревах в мислите си. Тази кучка! Първото нещо, което щях да направя утре, бе да намеря заклинание, което да напълни стаята й с паяци! С тонове паяци!
Рейн се появи на прага. Изгледах го, стиснала челюсти, прекалено бясна, за да се почувствам притеснена от присъствието му.
— Давай — изръмжах и махнах с ръка към съсипания под. Тя вече прати по дяволите един час работа. Давай.
— Сигурен съм, че не го е направила нарочно — каза бавно той. Обичайният твърд начин, по който произнасяше съгласните, показваше, че английският не му е първи език. Проговаряше ми за първи път от поне седмица насам.
— О, не, ама разбира се, че не е. — Сарказмът направо капеше от думите ми. — Сигурна съм, че е нямало как да свърже половината чист под с мен, която си съдира задника, за да търка другата му половина! Също така съм сигурна, че си вярваш, защото си кръгъл, малоумен идиот! — Усетих се, че повишавам тон, но не ми пукаше. Искаше ми се да го замеря с четката си, защото вече не можех да я хвърля по Нел. След като го бях избягвала толкова дълго време, а той беше избягвал мен, нещо в главата ми се бе пречупило и сега думите просто извираха. — Също както можеш да се преструваш, че не забелязваш как тя е хлътнала до уши по теб! Сигурно не е лесно да бъдеш Божи дар за жените! — продължих. За нещастие устата ми работеше далеч по-бързо от мозъка ми. — Толкова си красив, че всяка въздиша по теб, копнее за теб, прави всичко възможно, за да бъде близо до теб, най-вероятно дори се опитва да ти прави любовни магии!
Очите на Рейн с цвят на златисто шери се разшириха и той ме загледа напрегнато. Видях го как премисля най-различни отговори и след това, за моя огромна изненада, разпознах по изражението му, че ги захвърля. Може би и той също беше бесен на Нел и искаше да си го изкара на мен.
— Да, точно толкова трудно, колкото на теб да бъдеш оживялата фантазия на всеки мъж — изръмжа той. — Коси като снега, очи като нощта, тежки думи и нежни… — Той млъкна рязко. Изглеждаше потресен. Виждах по лицето му емоции, повече емоции, отколкото бе показал за всичките шест седмици, откакто бях тук. Трябваше да помисля над това по-късно. Точно сега обаче бяхме увлечени в двубой.
— О, да — озъбих му се. Вдигнах мокрите си, покрити със сапун ръце с черни изпочупени нокти и кожа, зачервена от горещата вода, и ги прокарах през немитата си коса. Докато Рейн ме зяпаше, ги плъзнах надолу по мърлявата си мокра тениска, по-голяма с два номера. — Кой би могъл да устои на това? Всеки мъж си мечтае за подобно момиче. — За частица от секундата мога да се закълна, че зърнах някакъв див проблясък в очите на Рейн, видях истински копнеж в погледа му. Имах точно миг, за да си помисля — опа! — и проблясъкът бе изчезнал, а аз не бях сигурна какво съм видяла. Погледът и гласът ми станаха още по-груби. — О, почакай, не съм, нали? Имам труден характер, прекалено съм взискателна, невярна съм, избухвам лесно и на всичкото отгоре съм егоцентричка! Така че ми се махай от очите, докато още можеш, кретен такъв! — Вече крещях и искрено се надявах, че никой няма да дойде, за да провери какво става.
Рейн дишаше тежко и част от мен се зачуди дали ще ме замери с нещо, или ще дойде, за да ме удари, но той овладя гнева си. С каменно лице мина внимателно по чистата половина от пода, по чорапи, носейки ботушите си в ръка. Бутна вратата и излезе, без да каже нищо повече и без да ме погледне.
Треперех от притока на адреналин, напълно изгубила самоконтрол. Нямах представа какво се бе случило току-що. Аз почти никога не повишавах тон при спор с някого — нямаше нещо, за което да ми пука толкова, че да си струва да крещя заради него. Рейн обаче наистина, ама наистина ме бе изкарал извън кожата ми. Може би аз също наистина, ама наистина го бях изкарала от неговата. Между нас имаше нещо неназовано, най-вероятно нещо зло. Само дето не можех да определя какво е.
Това, което наистина, ама наистина исках в момента, беше питие. Една здрава глътка от нещо, може би уиски с малко лед. Можех да усетя вкуса му в устата си, огъня по гърлото ми, когато преглъщах. Така постъпвах, когато бях разстроена. Напивах се или нещо от сорта. Излизах и си намирах някого, с когото да се разсея. За да не ми се налага да чувствам нищо.