Една нощ усетих как някой ме хвана за рамото и ме разтърси силно. Събудих се на мига и се изправих рязко, отворила уста, за да изпищя… когато Рейн ми каза:
— Тихо! Внимавай да не събудиш някого!
Сграбчих ръката му с двете свои и пробвах да го ухапя.
— Престани! — каза той раздразнено. Раздразнението не беше равносилно на варварска кръвожадност, така че наистина престанах и преместих очи от него към вратата. Усетих се, че напълно съм забравила заклинанието си за заключване. Забравях го вече за втори или трети път. Бях пълна идиотка.
Отблъснах ръката му и се присвих назад, припомняйки си за тъмните заклинания в стаята ми, за спомена си с мародера от онази нощ, както и за това, че някой в тази къща ме мразеше и ми желаеше злото… После обаче се сетих, че ако беше искал да ме нарани, щеше да го направи, докато спях, а не да ме буди преди това.
— Какво искаш? — попитах в опит да прозвуча властно и гневно.
— Според дъската със задачите ни е трябвало да дадеш сено на конете?- прошепна той.
Примигнах;
— Е, и?
— Не си го направила.
Вратата на стаята ми все още беше отворена. Дали щях да успея да се промуша покрай него и да я достигна, ако се наложеше? Най-вероятно не. Какво, за бога, правеше той?
— Предполагам, че съм забравила. Солис ме е натоварил с допълнителни задачи. Ще го направя на сутринта.
— Трябваше да го направиш след вечеря — настоя той.
— Добре, господин Трудов Надзорник — вече наистина бях ядосана, а страхът ми се бе изпарил. — Ще го направя утре. Сега чупката.
— Ще го направиш сега! Утре по зазоряване трябва да нахраня конете и да почистя обора, така че сламата трябва да бъде в хранилките. Нямам намерение да върша и твоята работа наред с моята. Така че ставай от леглото и си изпълни задълженията.
Направо не можех да повярвам на ушите си. След всичко, което бях преживяла, той ме тормозеше посред нощ, задето не си спазвах графика? Беше дошъл в стаята ми? Промърморих нещо, което започваше с „Начу“ и завършваше със „си го“.
Той ме изгледа ядосано, стиснал юмруци.
— Ставай веднага!
— Какво, по дяволите, ти става? — просъсках. — Махай се оттук! Ще го свърша утре!
— Утре по зазоряване трябва да доиш кравите. Ще станеш ли с час по-рано, за да свалиш сено от сеновала?
Гледах го с искрена омраза.
— Майната му на сеното! Ти си го сваляй, дяволите да те вземат! А сега се махай от стаята ми, задник такъв!
Той не ме беше поглеждал и не ми бе проговарял вече повече от седмица, а сега идваше в стаята ми, за да ми ръмжи посред нощ? Явно беше изперкал напълно.
Следващото му действие ме хвърли в пълен шок. Той ме хвана за глезена и започна да ме дърпа от леглото. Съвсем естествено аз го изритах с другия си крак. Стъпалото ми се заби в центъра на широкия му, твърд като скала гръден кош. Рейн залитна назад към малкия ми гардероб.
— Какво, за бога, става тук?
И двамата извърнахме глави и видяхме изправилата се на прага Ривър, която се опитваше да завърже колана на червения си халат.
Сценката изведнъж ми се стори крайно абсурдна.
— Тя не е дала сено на конете — заяви Рейн, опитвайки да контролира гнева си. — Утре сутринта нямам намерение да върша и нейната работа. Опитвах се да я накарам да си изпълни задълженията.
Ривър го погледна с удивление и явно чак тогава Рейн осъзна как изглеждаше всичко това отстрани. Той буквално се опитваше да ме измъкне от леглото, за да свърша някаква работа във фермата. Това сигурно беше най-нехарактерното за светец като него нещо, което бе правил в Ривърс Едж. Той заби поглед в пода, сякаш изненадан, задето изобщо се намира тук. Поклатих глава и вдигнах ръце във въздуха. Нямах обяснение за случващото се.
Ривър ме погледна.
— Наистина трябваше да дам сено на конете — признах. — Солис го беше включил в списъка с допълнителните ми задължения. Забравих. Щях да го свърша утре сутринта. Рейн обаче явно е получил мозъчен удар и идеята да дойде в собствената ми стая и да ме извлече от леглото му се е сторила добра. Посред нощ.
Рейн се изчерви, а някакво мускулче на бузата му трепна.
Ривър отмести очи към него, смръщила вежди, сякаш се опитваше да разреши наистина сложна загадка.
— Ти ритна ли го? — попита ме тя.
— Той се опита да ме извлече от леглото ми — напомних.