Бе запаметила адреса в Цюрих. Знаеше, че Цюрих ще изглежда по различен начин в сравнение с Хамбург. Бе запаметила всички номера. Тяхната банкова сметка, паролата, стоте милиона долара и нула цента, банковата сметка на Уайли. В джоба си имаше швейцарски франкове, за такси.
Моли се за успех, бе казал дебелият. Не трябваше да се моли за своя. Задачата ѝ беше лесна. Трябваше да се моли за успеха на Уайли. Тя не харесваше Уайли. Не заради грубото му отношение към нея. А защото беше слаб, лукав, потаен и лесно излизаше от равновесие. Именно това я тревожеше. Неговата задача не беше лесна. А нейният успех зависеше от неговия. Ако сделката се провали обаче, тогава, да, ще бъдеш убита.
Тя нямаше да се провали по своя вина.
Тойотата подскачаше по черните пътища, устремена към планините, зад които залязваше слънцето.
Нили се настани пред един от телефоните в стаята в консулството и позвъни на своя приятел в „Личен състав“. Обясни от какво се нуждае. Приятелят ѝ отвърна, че теорията ѝ звучи съвсем логично. Трябваше да потърсят младши офицер, служил в средата на петдесетте във въздушнопреносима дивизия, дислоцирана в Германия. Въпросният офицер трябваше да продължава да служи в армията четирийсет години по-късно. Нили заложи пет долара, че ще успеят. Приятелят ѝ заложи десет, че няма да успеят. Поради естествения процес на остаряване, каза той, плюс три сериозни катаклизъма: първо Виетнам, после колапса на Съветския съюз и накрая модернизирането на военната машина, която ставаше все по-технологична — използваше телесни брони и прибори за нощно виждане и допускаше жени в бойните части. Никой мъж не можеше да оцелее в подобни условия.
Звънна друг телефон. Вандербилт вдигна и подаде слушалката на Ричър. Беше Гризман.
— Трябва да говорим насаме — каза той.
— Казвай — отвърна Ричър.
— Не, на четири очи. Сами. Къде се намираш?
— Нямам право да ти кажа.
— Не мога да ти помогна, ако не ми позволиш.
— В американското консулство.
— Чакай ме отвън след една минута.
32
Ричър чакаше на тротоара, обърнал гръб на нескопосаната имитация на Белия дом. Забеляза мерцедеса на Гризман сред трафика на стотина метра вляво. Когато той спря пред него, Ричър се качи, а Гризман направи обратен завой и тръгна в посоката, от която бе дошъл. Изглеждаше все така едър, направо огромен. И мълчалив. Беше си наумил нещо.
— Къде отиваме? — попита Ричър.
— На железопътната гара — отвърна Гризман.
— Защо?
— Защото съм съвестен полицай. Включих Уайли в списъка на потенциалните заподозрени. Което означава, че всеки униформен полицай разполага с портрета му. Включително патрулите, които обикалят по улиците. Те са го показали на куп хора. Служител в бюрото за обмяна на валута на гарата го е познал. Идвал е преди два дни. Реших, че ще проявиш интерес.
— Благодаря.
— Има обаче един проблем — отвърна Гризман.
— Това не ми звучи добре.
— Видя полицейското ни управление. В лабораториите вършат чудеса. Смятаме, че жертвата е ударена седем пъти по главата. Сякаш убиецът е изпаднал в ярост. Всички удари са попаднали на едно място, затова черепът там е станал на каша. Само два от седемте удара са се отклонили леко, единият наляво, другият надясно. Като съпоставим двете половини на сравнително ясните отпечатъци, добиваме цялостна представа за използваното оръжие.
— Браво.
— Разполагаме с огромна база данни за справки и сравнения.
— Не се съмнявам в това.
— Ударите са нанесени с ръкохватката на пистолет „Берета М-девет“.
— Разбирам — каза Ричър.
— Това е стандартният пистолет, приет на въоръжение в американската армия.
— Не съм бил аз.
— Уайли?
— Нямам представа.
— Има още нещо — каза Гризман.
То обаче трябваше да почака, защото светофарът светна зелено и мерцедесът излезе на площада пред гарата. Мракът подрани благодарение на сивото небе. Уличните лампи светнаха.
Реки от забързани, целеустремени хора се вливаха и изливаха от площада, като заобикаляха онези, които объркани и безмълвни бяха застинали на място. В единия край имаше ярко осветена будка. Бюро за обмяна на валута. С един служител.
Гризман паркира и двамата с Ричър изминаха пеша останалата част. Мъжът зад гишето се оказа дребен и мургав. Говореше бързо, дори на английски. Ричър му показа полицейския портрет и човекът отвърна: