— Той ли го е направил?
— Забрави отпечатъка. Един добър адвокат ще разбие на пух и прах подобна улика. Може да е оставен преди месеци. Трябва да подходиш от друг ъгъл. Беретата е по-добра улика. Подобно оръжие се продава в любимия бар на жертвата. Знаеше ли това? Кой би могъл да си купи такъв пистолет?
— Уайли — отвърна Гризман. — Купил си е там фалшива самоличност.
— Добра теория. Обещаваща. Не доказва нищо, но следващата стъпка в тази насока изисква да го открием и да го попитаме.
— Къде е той?
— Нямам представа.
В този момент Уайли се намираше на стотина метра от тях. Пресичаше улицата на пешеходна пътека, разположена на две преки източно от гарата. Беше облечен с черен панталон и черен суичър с качулка. Носеше малък черен сак. Беше тежък. Товарът му подрънкваше на всяка крачка. Отначало американецът тръгна по познатия маршрут, от автобусната спирка към бара с лакираната дъсчена фасада. По средата на пътя обаче свърна по алея, предназначена само за автомобили. Мина покрай два огромни контейнера за смет, отвори вратата, означена с табела „Изход“, и слезе по стълбите, които водеха до подземния гараж на хотела. Същия, в който бе срещнал проститутката. Спомняше се как се бе обърнала и го бе поканила в колата, сякаш не бе имала търпение да остане насаме с него.
Спомняше си всяка подробност.
Нямаше камери.
Запъти се към противоположния край на етажа, който миришеше на студен бензин, студен дизел, студен каучук и студен цимент. Избра си сребристо беемве. С шестцилиндров бензинов двигател. По-стар модел. Имаше вид на кола, оставена тук доста отдавна. Предното стъкло бе покрито с прах. Боята пък бе покрита с фин слой мръсотия. Той приклекна пред радиаторната решетка. Извади кръстата отвертка от сака си, разви предната табела и я прибра в чантата. Заобиколи колата и приклекна отзад. Разви задната табела и прибра и нея.
Извади газов примус за къмпинг. Чисто нов, купен специално за случая. Не беше голям, но беше изработен от пресована стомана, с гумен маркуч и месингов клапан. Извади и малка туристическа бутилка пропан. Светлосиня, евтина, удобна. Свърза маркуча и завъртя клапана. Чу съскането на газта, след което изключи клапана.
Легна на студения цимент и се плъзна на половин метър навътре под багажника на колата. Извади от чантата си шест дървени блокчета. Части от детски конструктор. Май беше шведски, помисли си Уайли. Всяко блокче бе дълго петнайсет сантиметра и широко три. Всяко блокче бе боядисано в различен ярък цвят. Подреди ги като кула върху стойката над горелката. Там, където обикновено се поставяше чайникът или кафеварката. Сложи първите две блокчета, върху тях следващите две на кръст и накрая последните две, досущ като първите. Приличаше на миниатюрен лагерен огън. Извади и чиния от сребристо фолио с размерите на печено пиле. Постави я внимателно върху кулата от дървени блокчета.
Дойде ред на кутията с деветмилиметрови патрони тип „Парабелум“. В нея имаше сто патрона. Това бе една от двете кутии с муниции, които бе купил заедно с пистолета от онези глупаци в бара. Уайли се пресегна под колата и внимателно постави кутията в сребристата чиния.
Приключи. Всичко бе готово. Газовата бутилка, маркучът, примусът, дървените блокчета, чинията, патроните.
И резервоарът на беемвето, разположен точно над тях.
Уайли направи крачка назад и извади запалка „Зипо“. Провери месинговия ключ. Включи горелката. Чу съскането на газта. Щракна запалката и поднесе пламъка към тръбата на горелката. Газта пламна с пукот. Той завъртя месинговия ключ на едно деление под средата. Което бе равносилно на къкрене. После се измъкна изпод колата, изправи се, взе сака си и се отдалечи с бързи крачки.
На около два километра от хотела Дремлер тъкмо излизаше от кабинета си на четвъртия етаж.
Бе прекарал двайсет секунди в асансьора, за което време бе продал трийсет и три чифта бразилски обувки. Мюлер, който го очакваше на тротоара, го посрещна с думите:
— Чул си, предполагам.
— За Волфганг Шлуп? — попита Дремлер. — Само за това слушам. Полицията нахлу в бара. Членовете ни са много разстроени. Телефонът ми не спира да звъни.
— Уайли ли е бил?
— Мислех, че е извън града.
— Както и всички останали. Всички погледи бяха насочени натам. Никой не погледна в обратната посока. Аз обаче го направих. За всеки случай. Засякох го на две камери, разположени на светофари. Предполага се, че следят трафика, но всъщност записват. И го открих. Караше в обратната посока. Към „Санкт Георг“. Изобщо не е напускал града. И в момента е тук.