— Просто се опитвам да хвана престъпник.
— Защо трябва да е американец?
— Заради статистиката. Заради данните от престъпленията.
— И смятате, че ще го признаем на всеослушание? Имате мъртва проститутка и решавате да проверите всички американци? Не можем да допуснем подобна презумпция за вина. Не би се приело добре у дома. Подобни решения могат да вземат само хора с много по-висок чин от моя.
— Съгласен съм с вас. Личното ми мнение е, че е бил моряк. А той може да принадлежи към поне стотина националности. Американците обаче образуват значителна група в Германия. Подобна проверка ще ми помогне да елиминирам доста възможности.
— Значи сега смятате, че не е бил американец?
— Бих искал да го докажа. От мен се очаква да го направя, преди случаят да потъне в забрава. Честно казано, бих искал да го пратя при неразрешените „студени досиета“ колкото се може по-скоро.
— Защо?
— На първо място, защото поглъща прекалено много ресурси.
— Защото е била проститутка?
— В крайна сметка, да, предполагам. Но и заради горчивия опит и статистиката. Повечето убийства на проститутки се извършват от моряци. Това е факт. Престъпникът най-вероятно вече е прекосил половината Атлантик. И се радва, че се е измъкнал.
Политически аспект. Ричър се почувства принуден да направи нещо против волята си.
— Ще си помисля — заяви той. — Изпратете копие от отпечатъка в хотела за всеки случай.
— Не е необходимо — отвърна Гризман и извади малък плик от вътрешния си джоб. — Нося копие върху филм. И визитка с телефонния ми номер.
Ричър взе плика и го прибра в своя джоб.
След вечеря Ричър и Нили предпочетоха да се върнат пеша в хотела, затова Гризман потегли сам със служебния си мерцедес. Двамата се отклониха от маршрута си и минаха покрай тайната квартира на иранеца и саудитците. Най-обикновена вечерна разходка. Най-обикновен бегъл поглед, докато минаваха край сградата. Не че знаеха кой точно е апартаментът. Жилищният блок имаше петнайсетина прозорци. Някои бяха тъмни. Други излъчваха синкаво сияние заради включените телевизори. Трети грееха в топла светлина. Но не се виждаха никакви хора. По улицата минаваха коли, срещаха се и случайни минувачи. Ранна вечер в града. Ричър и Нили продължиха по маршрута си.
Пред хотела ги очакваше син автомобил, спрял плътно до бордюра. Опел седан. Колата на Мануел Ороско. Самият той седеше във фоайето.
— Трябва да ви кажа нещо — започна Ороско.
16
Излязоха навън и се облегнаха на колата на Ороско. Вечерта бе хладна и влажна. Усещаха близостта на морето.
— Можеше да се обадиш по телефона — каза Ричър.
— Не — поклати глава Ороско. — По-добре да говорим на четири очи, отколкото по телефона.
— Защо?
— Ти ми даде дребен случай. Пропуснал си големия.
— Нещо по-опасно ли продават?
— Не, продали са четирийсет берети за шест месеца или там някъде. Плюс хиляда патрона. Не е краят на света. Попадали сме на далеч по-лоши неща.
— Какъв тогава е големият случай?
— Личните им карти са истински.
— Това означава ли, че са германски граждани?
— Не, стопроцентови американци са. От Арканзас и Кентъки. Не могат да говорят правилно английски, какво остава да научат немски. Имената им са Били Боб и Джими Лий или нещо подобно.
— Следователно личните им карти са фалшиви.
— В този смисъл, да. От друга страна обаче, са напълно истински. Прекалено добри са, за да са фалшиви. Толкова са добри, че смятаме, че са произведени в печатницата, която германското правителство използва. Заедно с останалите неща, които фрицовете печатат там.
— Казаха, че са ги купили от някакъв тип в бара.
— И на мен казаха същото.
— И?
— Вярвам им.
— Тогава?
— Откъде онзи тип от бара се е сдобил с тях?
— Сигурен ли си, че са истински?
— Поразпитах наоколо. Обсъдихме въпроса. Някои хора смятат, че ситуацията се е усложнила след падането на Берлинската стена, когато доста добри фалшификатори, които работеха за комунистите, останаха без работа. А те бяха много добри. Старата Източна Германия произвеждаше какви ли не документи. Сега тези хора може да работят за някой друг. В най-добрия случай това е организираната престъпност. В най-лошия — разузнавателните служби на нова Германия. И в двата случая е по-добре да не обсъждаме темата по телефон. Не знаем кой може да ни подслуша.