— Подобна операция изисква сериозни ресурси. И поглъща доста време. Ще се наложи и ние да направим услуга на Гризман.
— Какво можем да му предложим? — попита Синклер.
— Удушена е някаква проститутка. Той разполага с отпечатък. Иска да го проверим в нашата система.
— Не можем да го направим.
— Вече му го казах.
— Нещо друго?
— Не се сещам. Може би храна. Много храна. Има страхотен апетит.
Тримата отново се смълчаха. Синклер се приведе напред, порови в чантата си и извади дамски портфейл — дебел, кожен, син на цвят, закопчан с кожено езиче. Взе шофьорската си книжка, която бе оставила на масата, до чашата си за кафе, и понечи да я прибере в съответното отделение на портфейла.
После замръзна.
— Книжката ми е тук — каза тя.
Посегна и я извади иззад прозрачното прозорче на портфейла.
Две шофьорски книжки една до друга. Абсолютно еднакви. Съединените американски щати, Вирджиния, номер, име, адрес, дата на раждане, подпис.
Дори снимките бяха еднакви.
Две шофьорски книжки.
Напълно идентични.
17
Задната част от мозъка на Ричър, която отговаряше за инстинктите, огледа вратите и прозорците, докато предната следваше логиката и анализираше фактите. Логиката и фактите надделяха. Но тъй като чувството за сигурност е опасна илюзия, той каза:
— Може би трябва да влезем вътре.
Нили тръгна първа. Синклер взе чантата си в едната ръка, а портфейла и двете шофьорски книжки в другата и забърза след нея. Ричър вървеше последен. Преминаха през двойните врати и се озоваха в салона за закуска, откъдето се насочиха към стълбите за фоайето. Там нямаше никого.
— Трябва да проверим моята стая — каза Синклер.
— Къде е тя? — попита Ричър.
— На последния етаж.
Асансьорната шахта беше празна. Клетката за птици се намираше на последния етаж.
— Един момент — каза Ричър.
Запъти се към рецепцията. На смяна бе служителката, която ги бе настанила. Ниска възпълна матрона, възрастна и несъмнено изключително компетентна. Ричър се усмихна възможно най-мило.
— Госпожо, случайно някоя жена, която прилича на моята приятелка, да е искала ключ? Показа ли ви документ за самоличност?
— Прилича? — попита служителката.
— Да изглежда като нея.
— Не. Никой не е питал. Никой не е идвал. Никаква жена. Само един мъж. Стоеше до асансьора. Вероятно е чакал някой гост. Тогава се наложи да вляза в офиса. Не го видях повече.
Тя посочи вратата на офиса зад гърба си.
— Как изглеждаше мъжът? — попита Ричър.
— Беше дребен… облечен с шлифер.
— Благодаря — каза Ричър, върна се при останалите и предложи. — Да се качим по стълбите.
Нили тръгна първа, като вървеше плътно до стената и поглеждаше нагоре, извила врат. Стълбите се виеха около асансьорната шахта. Можеха да виждат през кованото желязо. Нищо не се движеше. Веригите, кабелите, противотежестите стояха неподвижно. Качиха се на втория етаж. После на третия. Вдигнаха глави и видяха дъното на кабината. Клетката за птици. Чакаше ги на горния етаж. Който беше последен.
— Помръдне ли, хукваме към партера — каза Ричър. — Асансьорът е бавен, ще го изпреварим.
Той обаче не помръдна. Остана неподвижен. Качиха се и надникнаха в него. Беше празен. Вратите бяха затворени. Заобиколиха го и най-накрая се озоваха в коридора на последния етаж.
Празен.
Синклер посочи третата стая. До тази на Ричър. Също луксозна. Само най-доброто за служителите на американското правителство. Вратата беше затворена.
— Аз ще вляза — каза Нили.
Пристъпи безшумно по дебелия мокет в коридора. Пантите бяха от близката страна на вратата, а бравата от далечната. Нили се наведе и мина под дупката за ключа, в случай че някой наблюдаваше коридора през нея, и се прилепи до стената от другата страна на вратата. Пресегна се, хвана топката на бравата и я завъртя, като продължаваше да стои отстрани. Така беше по-безопасно. Куршумите пробиват и вратите.
Прошепна безмълвно: „Заключено“, и показа с жестове, че иска ключа. Синклер пъхна портфейла и шофьорските книжки под мишница и затърси в дамската си чанта. Извади месингов ключ с калаена верижка. Ричър го взе и го подхвърли на Нили, която го улови с една ръка и го пъхна в ключалката, без да помръдва от мястото си. В нито един миг не се изпречи на линията на огъня.
Завъртя ключа.
Вратата се отвори на сантиметър-два.
Тишина.
Не се случи нищо.
Ричър пристъпи напред и долепи гръб на стената откъм близката страна на вратата точно срещу Нили. Протегна ръка и бутна вратата.