Не се случи нищо.
Нили се завъртя около рамката на вратата и влезе вътре. Това бе резултат от продължително обучение. Първо влизат по-ниските, после по-високите. Така никой няма да препречва зрителното поле на другия. А по-високият няма да бъде прострелян случайно в гърба.
Стаята беше празна.
Само едно широко легло с възглавници от зелен брокат и самотен куфар с колелца и катинарче, оставен по средата.
Нямаше никой в банята.
Нямаше никой и в гардероба.
Синклер влезе и пусна нещата си на леглото. Чантата, портфейла, двете шофьорски книжки. Те се разпиляха. Ричър затвори вратата и заключи. Надзърна през прозореца.
Нищо особено.
Бяха в безопасност.
Синклер заяви, че познава истинската си шофьорска книжка по размазаната следа от химикалка в единия ъгъл. Осребрявала чек в една банка във Вашингтон и трябвало да покаже документ за самоличност. Отворът в гишето се оказал прекалено тесен, а бронираното стъкло прекалено дебело. Мастилото от подписа ѝ се размазало и зацапало шофьорската ѝ книжка. Опитала се да го изтрие с пръст и успяла донякъде, но останалата част просто се размазала.
Тя прибра истинската си шофьорска книжка в портфейла, а портфейла — в чантата. Остави фалшивата книжка на леглото и седна до нея. Притисна я с пръст, сякаш можеше да избяга, и заяви:
— Предполагам, че това повдига доста въпроси.
— Един със сигурност — потвърди Ричър.
— Само един?
— Губили ли сте някога шофьорската си книжка?
— Това ли е въпросът?
— Да.
— Не, никога.
— В такъв случай господин Ратклиф го очаква доста работа.
— Защо точно него?
— Защото няма да искат да поверят случая на ФБР. Рискът от скандал е прекалено голям.
— Кой няма да иска?
— От Белия дом.
— Забравете Белия дом. Някой в Хамбург се представя за мен.
— Или обратното.
— Какво означава това?
— Може да сте чужда шпионка — обясни Ричър. — Може би истинската Мариан Синклер обикаля Хамбург.
— Шегуваш ли се?
— Анализирам всички възможности.
— Това е абсурдно!
— Гледате ли бейзбол?
— Какво?
— Бейзбол — повтори Ричър. — Гледате ли?
— От време на време.
— От кой отбор сте?
— „Болтимор Ориолс“.
— Какво се вижда вдясно зад стадиона?
— Някакъв склад.
— Добре, издържахте теста.
— Сериозно ли говорите?
— Не, просто ви дразня лекичко. Очевидно сте истинската Мариан Синклер, защото донесохте пощата на Нили.
— Моментът не е подходящ за шеги, майоре.
— Не е по-лош от всеки друг. В противен случай можем да изпаднем в депресия.
— Белият дом не е фалшифицирал шофьорската ми книжка.
— Съгласен.
— Намираме се на хвърлей място от бар, където се продават подобни неща.
— Съвпадение — отвърна Ричър.
— Не вярвам в съвпадения. Ти също не би трябвало да вярваш.
— Понякога се налага. Ако тази шофьорска книжка е била изработена тук, в Германия, колкото и добри да са специалистите, които са я направили, те би трябвало да използват снимка от пресата. От вестник или списание. Да я преснимат, да я обработят, да я направят да изглежда като истинска, но въпреки всичко това не може да бъде абсолютно същата снимка, отпечатана върху истинската ви шофьорска книжка, защото няма как да разполагат с нея. Тя се съхранява единствено в Управлението за контрол на автомобилния транспорт във Вирджиния. Никога не сте си губили книжката, затова не може да е копирана директно от нея.
— Кой тогава я е направил?
— Управлението за контрол на автомобилния транспорт във Вирджиния.
— Това управление може да е всичко, но не и престъпна организация.
— Нямам това предвид. Хората там просто са изпълнили служебните си задължения. Когато сте изгубили първата си книжка и сте поискали да ви издадат нова.
— Но аз никога не съм я губила, казах ви го вече!
— Не са знаели, че не сте вие. Някой е попълнил съответния формуляр с вашето име и адрес, изпратил го е по пощата и е следил кога новата ви книжка ще пристигне в пощенската ви кутия, за да я вземе от там.
— Кой?
— Някой, който работи в Белия дом и се занимава с резервациите на самолетни билети и хотелски стаи. Възрастен служител, който отдавна работи за правителството. Това може да прерасне в скандал. Затова Ратклиф няма да повери случая на ФБР.
— Защо служител на Белия дом?
— Защото формулярите на Управлението за контрол на автомобилния транспорт не се задоволяват единствено с името и адреса, а изискват доста лична информация. Номер на социалната осигуровка и прочие. Служителите в съответния отдел на Белия дом, които правят резервации за полети, хотели и коли под наем, би трябвало да разполагат с тези данни.