— Адвокатът ми също ги знае. Както и счетоводителят ми. Най-вероятно икономката ми също разполага с тях.
— Закусвахте под фалшиво име на шест хиляди и петстотин километра от дома. Копието на шофьорската ви книжка бе оставено на броени метри от вас. Не вярвате в съвпадения, нали? Кой знае, че сте тук?
Синклер се сепна и отвърна:
— Белият дом.
— Кой друг?
— Никой.
— Дори в хотела не знаят коя сте — отбеляза Ричър. — Използвате различно име. Това е единственото възможно обяснение. Някой в Белия дом е провел телефонен разговор.
— С кого? С някоя местна жена, която се е представила за мен?
— Няма никаква местна жена. Никой не е минавал покрай рецепцията. Във фоайето не е влизал никой освен дребен мъж с шлифер.
— Какво се е случило тогава?
— Мъжът с шлифера е знаел кога би трябвало да пристигнете. Нощният полет на „Луфтханза“. Някой в Белия дом му е съобщил всички подробности. Проследил ви е от летището до хотела, останал е отвън на улицата, видял ви е да се регистрирате и да се качвате в асансьора, влязъл е във фоайето, повикал е асансьора, пуснал е шофьорската книжка на пода и си е тръгнал.
— Защо му е да прави всичко това?
— Това е послание. Мисля, че е очаквал сама да намерите книжката. Качили сте багажа си горе и той е очаквал само да го оставите и да слезете за закуска.
— Слязох по стълбите.
— Очевидно.
— А защо по-възрастен служител на Белия дом, който работи там от доста години?
— Сама можете да се досетите. Всъщност мисля, че вече сте го направили. Не се чудите кой е бил мъжът с шлифера. Защото вече знаете.
— Не, не знам.
— Напротив.
— Има неща, които не мога да ви кажа.
— Позволете ми да изкажа едно предположение — обади се Нили. — Провели сте „черна“ операция някъде и сте дали на хората си немски документи. За прикритие. Или за всеки случай. А може израелците да са го направили, но с ваше позволение. Германското правителство е разбрало и се е ядосало. Никога няма да си признаете или да го обсъдите с тях, затова сега тяхното разузнаване ви подлага на натиск по свой собствен начин. Изпращат ви послание, което гласи: и ние можем да играем тази игра. Задават ви въпрос: харесва ли ви сега? Има известен елемент на самодоволство, но защо пък не? Всичко е много дискретно и на практика безвредно. Но неприятно за вас, предполагам.
— Защо по-възрастен служител на Белия дом, който работи там от години?
— С подобна задача биха могли да се справят и хора от тяхното посолство, но винаги е добре да могат да отрекат, затова са използвали местен агент. И той не е техен агент отскоро. Не и на нова Германия. Част от хората, работили някога за старата Източна Германия, са запазили позициите си. Преди години са вербували някой млад американски чиновник, който е копнеел за революция, копирал е документи и ги е оставял под камък в парка. После си е купил къща, имал е нужда от още пари и това е продължило, докато накрая нова Германия и новите ѝ разузнавателни служби са го наследили. И са прибягнали до услугите му. Той знае домашния ви адрес, защото вече работи в Белия дом и се занимава именно с резервации на полети и хотели. Изважда новата ви шофьорска книжка и я предава в посолството. Възможно е да са постъпили по същия начин и с Ратклиф и с който още е бил замесен във въпросната операция. Прибрали са документите в някое чекмедже и са изчакали търпеливо някой от вас да пристигне в Германия. Това сте вие, тази сутрин. От „Луфтханза“ си сътрудничат с разузнаването, защото това е държавната авиокомпания. Не сте летели сама. Някой служител в германското посолство се е качил на борда в последния момент. Затова мъжът с шлифера ви е проследил от летището до хотела. Можел е да ви изчака и тук, защото е знаел къде отивате, но е трябвало да посрещне полета, за да получи плика от въпросния служител на посолството. Шофьорската ви книжка ви е следвала през целия ви път из града на разстояние не повече от две минути след вас.
Синклер потъна в продължително мълчание. Накрая каза:
— Няма да коментирам нищо. Очевидно не можем да си признаем каквото и да било. Ако подобно нещо изобщо се е случило. А аз не твърдя, че се е случило.
— Ще отговорите ли по някакъв начин? — попита Ричър.
— Това би означавало сложен двоен блъф, нали?
— Можете да се обърнете към Гризман. Накарайте него да блъфира. Няма да ви откаже, но ще се отметне, за да се докара пред своето правителство, за да демонстрира, че може да му се има доверие. Това ще му се отрази положително. Може дори да го приеме като услуга. В замяна на което да постави апартамента под наблюдение.