— Постарайте се заради мен и аз ще се постарая заради вас — каза Ричър.
— Добре — прие сделката Гризман.
Ричър позвъни в хотела и помоли да го свържат с Нили. Завари я в стаята ѝ.
— Трябва ми Ороско — каза той. — Веднага. Пет минути по-късно двамата с теб трябва да се срещнем със Синклер.
— Тя и бездруго те търси. Има нещо за теб.
— Какво?
— Нямам представа. Свързано е с Вандербилт. Много е развълнувана.
— Кажи на Ороско, че съм в една бръснарница на три преки от хотела. Нека побърза.
— Какво си открил?
— Знам кой е американецът.
18
Фризьорът направи кафе, а Ричър седна на бръснарския стол и започна да отговаря на въпроси, свързани с детските му спомени за някогашна Америка. Опитва се да улови духа на времето, помисли си Ричър. Истината бе, че Ричър бе прекарал почти цялото си детство извън територията на континенталните щати. Беше син на офицер от морската пехота, който бе служил на различни места по света. Ричър бе пътувал с него. Брат му и майка му също. Като семейство. Далечният изток, Тихият океан, Европа. Десетки военни бази. Което му помагаше в известен смисъл. Някогашна Америка се бе превърнала в нещо като мит за Ричър. Затова той повтори същите измислици, с които бе живял някога — машините за дъвка, кадилаците с перки, безкрайното слънце, автокината и сервитьорките на летни кънки, чийзбургерите и студената кока-кола в зелени стъклени бутилки, бейзболните мачове по радиото… Усмивката на домакина ставаше все по-широка и по-широка, сякаш енергията в помещението наистина достигаше задоволително ниво.
В един момент колата на Ороско спря отвън на улицата и Ричър побърза да се присъедини към него. Когато се настани отпред, Ороско отбеляза:
— Хубава прическа.
Ричър прокара пръсти през косата си.
— Личи ли си, че се подстригах? — попита той.
— Подчертава скулите ти. Жените си падат по такива мъже.
— Искам да провериш този отпечатък — каза Ричър.
— През кои бази?
— Армията, флота, авиацията и морската пехота. Но много дискретно.
— Какво се е случило?
— Убита проститутка. Местните ченгета смятат, че това е човекът.
— Някаква причина да смятаме, че е американец?
— Никаква, но ми трябва услуга.
— Не можем да го направим.
— Затова те помолих да го направиш дискретно. Заеми се лично. Никой не бива да знае освен теб. После аз поемам нещата. На моя отговорност.
— Веднага се сещам за две думи — военен и съд.
— Няма да се случи.
Ороско поседя неподвижно за известно време. После взе плика, но не каза нищо. Не даде обещание. Това му даваше възможност да отрича от самото начало. Което винаги е добра идея. Ричър излезе и Ороско потегли. Ричър се запъти към хотела.
Срещнаха се отново в стаята на Синклер. Голямата новина бе, че Вандербилт бе решил да прояви инициативност и бе показал полицейската рисунка на Бартли във Форт Майър. На същия онзи подполковник, който отказваше да съобщи къде е бил във въпросния ден. Онзи, който се канеше да се разведе с нищо неподозиращата си съпруга и източваше семейното състояние. Той бе разпознал лицето от портрета. Видял човека на летището в Цюрих. По време на предпоследното си пътуване. Летели с един и същ самолет до Хамбург. Точно две седмици преди срещата с куриера. Мъжът носел луксозна папка с логото на някаква банка. От онези, които човек получава, когато си открие сметка. Подполковникът получил подобна папка преди около година, когато си наел сейф в трезора на банката.
— Това не е пряка улика — отбеляза Синклер.
— Но е косвена — каза Ричър. — Клоп го е видял, а и Бартли е видял същия тип. Мисля, че полицейският портрет е доста добър.
Той извади своето копие и го разгъна. Челото, скулите, дълбоко разположените очи. Косата. С цвят на сено или слама през лятото. Нормална отстрани, но доста дълга отгоре. За да може да я премята ту на едната, ту на другата страна. Като Елвис Пресли.
— Как човек може да си направи такава прическа? — попита Ричър.
— Предполагам, че първо си пускаш косата дълга — отговори Синклер, — а после казваш на фризьора си как да ти я оформи.
— Или започваш с т.нар. мохиканска прическа и оставяш косата си да порасне. Четири месеца по-късно тя добива нормална дължина отстрани, но отгоре е по-дълга. В началото носиш шапка, докато престане да изглежда толкова странна.
— Носиш бейзболна шапка с червена звезда отпред — отбеляза Нили.