— Току-що минах по маршрута — каза Бишоп. — По успоредната улица. От която се вижда спалнята на хлапето. Лампата на прозореца е преместена.
19
Бишоп не им позволи да я видят с очите си. Каза, че е минал веднъж по улицата, след което веднага е минал втори път, което било твърде много. Налагало се да го направи, защото нещо не било наред. Въпреки това не можел да си позволи да отиде там трети път. Той знаел към кой прозорец да погледне. За разлика от тях. Трябвало да спре и да им го посочи. Трето последователно преминаване, при това бавно, с четирима души в колата, извили вратове към прозореца? Прекалено очебийно. Нямало да стане. Не можел да рискува.
— Какво не беше наред? — попита Ричър.
— Хлапето трябваше да премести лампата от края на перваза по средата. Тя обаче е изминала половината път до обозначеното място. Оставена е доста встрани. Това не е уговореният сигнал.
— Какво означава?
— Едно от три неща. Първо, може да е разполагал с твърде малко време. Наложило му се е да влезе за секунда в стаята. Второ, може да е решил, че поставянето на лампата по средата е прекалено очебийно. Нищо чудно останалите да влизат често в стаята му и да забележат. Кой се отбива в стаята си, за да премести лампа в деня, в който старият им познат се е появил отново. Тези хора не са вътрешни декоратори. В главите им се въртят съвсем други неща. Може би това с лампата не беше добра идея.
— Не е позвънил?
— Предполагам, че в момента му е трудно да го направи. Предполагам, че са се събрали всички заедно. Не забравяйте, че са много развълнувани от това, което се случва.
— А третият вариант?
— Опитва се да ни каже нещо.
— Какво?
— Нещо се е променило. Появил се е нов фактор. Опитва се да ни го каже. Например, че куриерът е тук в Хамбург, но срещата ще се проведе на друго място. Може той да им е казал, че ще вземе влака за Бремен. Или Берлин. Могат да се срещнат във влака. Би било умно от тяхна страна. Могат да се срещнат уж случайно и да поговорят една-две минути. А може и да е нещо съвсем различно.
— Разполагаме с четирийсет и осем часа да разберем — каза Синклер.
— Но само ако следват същата схема — отбеляза Нили. — Което не е задължително. Това е като лотария. Пътуванията са свързани със закъснения. Предполагам, че сменят няколко полета, включително над страни от Третия свят. Затова най-вероятно разполагат със запас от време. Ако самолетите се движат по разписание, ще трябва да изчакат два дни. Но ако самолетите закъснеят, ще трябва спешно да проведат срещите си. Или не след два дни, а след един. Така смятам.
— Трябва да поставим сградата под наблюдение — заяви Бишоп.
— Не можем — отвърна Синклер. — Не можем да рискуваме.
— Ще останем слепи, ако не го направим. Изпускаме златна възможност да пипнем този тип.
Ричър погледна Бишоп. Неочакван съюзник.
— Имаме други съображения — възрази Синклер. — Свързани с бъдещето.
— Бъдещето ще настъпи след време, а нашият проблем трябва да се реши сега.
— Не можем да го направим — повтори Синклер.
— Вече го правим — намеси се Ричър.
— Какво?
— Главен следовател Гризман се съгласи да постави сградата под наблюдение. Ще използва цивилни полицаи в коли. Доста са добри. Видяхме ги в действие. Или по-точно, не ги видяхме.
Синклер пребледня. Предимно от гняв, предположи Ричър.
— И откога е започнало това наблюдение? — попита тя.
— Вероятно от този следобед — отговори Ричър. — Зависи от графика на местната полиция.
— И защо го прави?
— Защото го помолих.
— В замяна на какво?
— Ще проверя отпечатъка.
— Майоре, трябва да поговорим — каза Синклер.
— Ние говорим — отвърна Ричър.
— Насаме.
— Използвайте моята стая — обади се Нили. — Така няма да ви чуваме от тук.
Тя подхвърли ключа си, който описа ниска парабола във въздуха. Синклер го улови с една ръка, без това изобщо да я затрудни.
— Последвай ме — нареди тя.
Ричър я последва по коридора, а после и в стаята на Нили. Синклер отиде в другия ѝ край, до прозореца, и се обърна така, че светлината остана зад гърба ѝ.
Над средния ръст, но слаба.
Черна рокля, перли, чорапи, обувки.
Коса, оформена с пръсти.
Добре изглеждаше.
— Нарушихте заповед — отсече тя.
— Не си спомням да съм получавал заповед — възрази Ричър. — Не си спомням абсолютно нищо освен думите на съветника по въпросите на националната сигурност, че ще получим всичко, от което имаме нужда. А ние имаме нужда тъкмо от това. Така можем да си спестим цяла година. В противен случай ще трябва да издирваме военнослужещ, дезертирал преди четири месеца, който разполага с чисто нови чужди документи за самоличност. А можем да разполагаме с някой саудитски младеж с розова тениска и островърхи обувки, който да ни отведе право при него. Тук и сега. Кой би отказал подобна сделка? Бъдещето няма никакво значение, ако не доживеем да го видим.