— Това означава, че си нарушил закона, но само защото си смятал, че имаш основателна причина. Ти и всички останали. Има много основателни причини, една от друга по-добри. Прекалено много причини. Затова сме създали специална структура и тя — в случай че тези причини влязат в противоречие — ще реши коя е по-основателна от другата. Тази структура се нарича Съвет за национална сигурност. Там обмисляме вариантите, определяме приоритетите. Ти току-що съсипа едногодишен усилен труд, майоре. Би трябвало да подадеш оставка. Преди да получим доклада за операцията. Така ще бъде по-добре за теб.
— Добре — отвърна Ричър, — ще подам оставка, ако операцията се провали.
— Освен това наруши съдебно решение, валидно вече четирийсет години, което постановява кои бази данни са секретни и кои не. Това е престъпление, за което подлежиш на военен съд. Това е федерално престъпление.
— Добре — съгласи се Ричър, — ще се призная за виновен, ако операцията се провали.
— Каквото и да се случи, ти пак ще си виновен!
— Нещата не стават така. Завърша ли успешно операцията, ще получа медал за заслуги.
— Това шега ли е?
— Не, това е хазарт — отвърна Ричър. — Към момента разорявам банката. Куриерът се върна в Хамбург. Шансът това да се случи бе най-много едно към десет. Рискът обаче си струваше. Трябва да яхнем гребена на вълната и да продължим да печелим. Гризман е опитен следовател. Няма да провали наблюдението над квартирата. Хлапетата вътре са доста небрежни. Не обръщат внимание на важни подробности. Имат съквартирант, който провежда тайни телефонни разговори, съставя секретни съобщения, които оставя в тайник, излиза на разходка в парка просто защото му е хрумнало… Те не обръщат внимание на нищо. Защо да обърнат внимание на кола, паркирана на сто метра от дома им?
Синклер махна с ръка, сякаш Ричър не разбираше за какво става въпрос. После продължи:
— Отпечатъкът създава сериозен проблем. И юридически, и политически. Никой няма да си затвори очите за подобно нещо.
— Мога да кажа, че формулирах обещанието си изключително внимателно. Казах, че ще проверя отпечатъка. И толкова. Не съм казвал, че ще съобщя резултатите. Вярно, това е измама, но в края на краищата така се играе тази игра между професионалисти. Мога да кажа, че хора като мен винаги приемат подобни операции като хазартна игра. Трябва да счупим яйцата, за да направим омлет. Ако омлетът стане вкусен, всичко ни се прощава.
— В противен случай?
— Винаги съм отворен за нови възможности.
Синклер замълча.
— Провалим ли се, ще си измиете ръцете с мен. И ще предоставите на военния съд доказателства, които ме уличават. Разбирам това. Ще го направите с удоволствие. И пак разбирам. Вие ни ръководите, но не ни харесвате. Играл съм тази игра и преди. Няма проблем.
— Ако приключим успешно операцията?
— Тогава няма да ме натопите, няма да има съдебен процес. Ще получите благодарствено писмо от президента, а аз ще получа още един медал.
— Какво ще стане с операцията?
— Честен отговор ли искате?
— Винаги.
— Издирването е приключено. Открихме нашия човек. Той е дезертьор. Двамата с него се намираме в един град. Можете да направите сигурен залог.
— Винаги ли си толкова самоуверен?
— Бях… едно време.
— А сега?
— Сега съм още по-самоуверен.
— Спиш ли със сержанта?
— Не, не спя с нея. Би било неуместно. А и командването не гледа с добро око на подобни отношения. Тя също не би погледнала с добро око.
— Тя е луда по теб.
— Разбираме се добре като приятели и колеги.
Синклер не каза нищо.
На вратата се почука. Нили, помисли си Ричър, пристига тъкмо навреме, за да провери дали Синклер не ме е убила. Или Бишоп, за да провери дали аз не съм убил Синклер. Отвори вратата, като отстъпи встрани, далече от линията на огъня.
Резултат от продължително обучение.
Не беше нито Нили, нито Бишоп.
А млад американец с костюм, купен от щанда за конфекция на някой голям универсален магазин и вратовръзка от „Брукс Брадърс“. Носеше папка за документи с цип. Ако се съдеше по вида ѝ, купчината листа в нея едва ли бе по-дебела от сантиметър.
— За доктор Синклер — каза младежът. — От консулството. Документите, които поръча.