Выбрать главу

После Бишоп се върна в консулството, а Ричър и Нили оставиха Синклер в стаята ѝ и отидоха в неговата, за да изчетат досието на Уайли от първата до последната страница. Първият им въпрос бе защо този човек е изчакал до трийсет и втората си година, за да постъпи в армията. Това бе странно. Нямаше и бележка от отдела за набиране на доброволци. Нищо не обясняваше решението му. Нили позвъни на Ландри, помощника на Уотърман в Маклийн, и го помоли да провери незабавно миналото на Уайли. Бяха изминали цели трийсет и две години от деня, в който той се бе родил, до деня, в който бе облякъл зелената униформа. Трябваше да има някаква причина.

Независимо от възрастта си Уайли бе напредвал в службата, особено в началото. Бе преминал началната подготовка без никакви проблеми, което показваше, че е бил в добра физическа и психическа форма. Бе повишен в редник първи клас, което показваше, че е проявил усърдие. Впоследствие бил изпратен за атестация в артилерийската школа във Форт Сил. След като бил одобрен и преминал обучение, бил изпратен в зенитен батальон в Германия.

— Мога да си го представя — отбеляза Нили.

Ричър кимна, защото той също можеше да си представи как се е развила кариерата на Уайли в армията. Сухите бележки в досието бяха нещо повече от обикновени думи, записани върху хартия. Приличаха по-скоро на електронно табло с резултата от бейзболния мач. И разкриваха много на онзи, който умееше да ги разчете. Тук се е случило това, после е станало онова. Артилерийската школа бе ключов елемент. Тя не беше за глупаци. Явно Уайли бе добър войник. По всяка вероятност се бе наредил веднага след най-добрите във випуска. Възможно бе обаче прекият му командир да му бе имал зъб за нещо. Реално или въображаемо. Някои командири вярваха във всевъзможни глупости. Като например, че левичарите не стават за снайперисти. Или че дребните и жилавите са най-подходящи за артилеристи. И прочие. Във всеки случай новото назначение на Уайли се бе оказало удачно. Бе паснал идеално. А това не беше никак лесно. „Чапарал“ е трудна за управление машина. Трябва да спре на място и да се извършат един куп манипулации, за да бъде приведена в бойна готовност. После всичко да се върне в изходно положение, да се подкара отново, да се спре на друго място и всичко да се повтори отначало. Екипите приличаха на механици от питстопа на „Формула 1“. Работеха в синхрон, на който би завидял всеки балет, и разчитаха времето до десета от секундата. Защото атакуващ самолет можеше да започне да пикира за десета от секундата. Това бе работа в екип в най-висша степен. Почти като в акробатиката. И Уайли си бе заслужил мястото в такъв. Може би обстоятелството, че наистина бе по-нисък и жилав, му бе помогнало. Но той определено бе добър войник. Без никакво съмнение. Но бе заседнал на едно място. Озовал се бе в задънена улица. Три години по-късно пак си бе останал редник. Бронираните дивизии престанаха да наемат войници. Предната линия се превърна в анахронизъм.

Дали това му бе дошло като гръм от ясно небе?

— Знаеш ли дали колегите от Военната полиция, които са разследвали дезертирането му преди четири месеца, са разговаряли с приятелите му? — попита Ричър.

Нили кимна.

— Вече поисках докладите.

— Какво ли продава?

Нили не отговори. Вместо това попита:

— Много ядосана ли беше Синклер?

— По-малко, отколкото би могла да бъде — отвърна Ричър. — Нали издъних конспиративната квартира.

— Как? Гризман няма да се изложи.

— И аз ѝ казах същото, но не успях да я убедя. После разбрах. Разкрил съм тайната квартира в мига, в който съм споменал за нея пред Гризман. Много просто. Така тайната вече не е само наша. Това имаше предвид тя. Мисля, че я разбирам. Рано или късно Гризман ще предаде тази информация на немското разузнаване. Това е начинът, по който действа, а и бездруго е длъжен да го направи. Тогава германците ще поискат парче от тортата. Намираме се на тяхна територия. Това означава прекалено много играчи. Не след дълго колите с екипите за наблюдение ще задръстят цялата улица. Грешката е моя.

— Освен ако не го пипнем.

— Казах ѝ и това. Но така не решаваме проблема. И да успеем, и да се провалим, фрицовете пак научават за тайната квартира.