— При всички случаи щяхме да им кажем. Рано или късно. Тази година, догодина. Подобна операция не може да остане в тайна. Повярвай ми. Ще си скъсаме задниците от междуведомствено сътрудничество. Ти просто изпревари останалите, това е.
— Според нея проверката на отпечатъка е още по-тежко нарушение. Федерално престъпление.
— Същата работа. Ще ни се размине. Ако пипнем нашия човек.
— Или ако излъжа Гризман. Ако открадна труда му и не му дам нищо в замяна.
— Синклер ли го поиска от теб?
— Сам го предложих. Казах му, че ще проверя отпечатъка. Нищо повече. Защо ли подбрах точно тези думи?
— Застраховал си се подсъзнателно.
— От което не ми става по-добре.
— А по-добре ли ще ти стане, ако отидеш в затвора?
— Той разследва убийство и разполага с отпечатъка. Какво трябва да направя?
— Какво смяташе, че правиш?
— Предполагам, че възнамерявах да му кажа истината, ако резултатът от проверката е отрицателен, и може би да замълча, ако е положителен. Така всеки печели по нещо, а аз не нарушавам закона. Което ме радва, защото обичам този закон. Обичам да контролирам нещата, когато наши — а и не само наши — хора са изправени пред опасността да бъдат съдени в чужбина. Затова направих две погрешни преценки. Допуснах две грешки.
— Защо?
— Цената — обясни Ричър. — Сто милиона долара. Затворя ли очи, виждам това число. Това са много пари. Не мога да мисля за друго. Става дума за страшно много пари. И аз им позволявам да ме обсебят. Не мисля за нищо друго освен за тях.
— Очевидно.
— Какво означава това?
— Защо смяташ, че Синклер е по-малко ядосана, отколкото би могла да бъде?
— Може би тайно е съгласна с мен.
— Не — възрази Нили. — Тя те харесва.
— Ние, какво, да не сме в гимназията?
— Повече или по-малко.
— Добре — съгласи се привидно Ричър.
— Повярвай ми — настоя Нили. — Тя беше там, а ти беше тук. Сега и тя е тук. Просто и ясно — не е ядрена физика. Нищожният шанс е за предпочитане пред нулевия. Тя е самотна. Живее в голяма празна къща на някоя улица в предградията.
— Откъде знаеш?
— Предполагам.
— Не мисля, че ме харесва — каза Ричър.
— А ти харесваш ли я?
— Говориш като майка ми.
— Трябвало е да я слушаш повече.
— Кого?
— Майка си. Била е французойка. А те разбират от тези неща.
— Защо изобщо водим този разговор?
Нили не успя да отговори на въпроса му, тъй като телефонът в стаята иззвъня. Ричър го включи на високоговорител. Гризман каза, че хората му са заели позиция и от този момент наблюдението може официално да се смята за активно. Фоайето на жилищния блок осигурявало достъп до шест апартамента — по един вляво и вдясно от стълбите на втория, третия и четвъртия етаж. В сградата живеели две чужди семейства — турско и италианско — на дипломати в съответните консулства и три немски семейства от средната класа, добре обезпечени финансово. В задната част имало черен вход, наблюдаван от друг екип с автомобил, но едва ли щял да бъде използван от човек, излязъл да се разходи пеша. Това не отговаряло на местните обичаи, както саудитците несъмнено знаели. От тях се очаквало да положат усилия да не се открояват.
— Благодаря — каза Ричър. — И успех.
— Колко дълго ще се нуждаете от услугите ни?
— Четирийсет и осем часа или по-малко.
— Някакви новини за отпечатъка?
Ричър замълча за секунда.
— Не още.
— Защо се бави толкова? — попита Гризман.
— Скоро ще имам резултат.
— Знам — каза следователят. — Вярвам ви.
21
Маклийн, Вирджиния, беше с шест часа след Хамбург, затова там бе сутрин. В сградата на „Образователни решения“ Уотърман и Ландри събираха данни за Уайли. Разполагаха с армейския му номер, което бе военният аналог на номера на социалната осигуровка. И той отключи вратите към множество бази данни. Първото и най-важното, което откриха, бяха четири ареста през осемдесетте в Шугър Ленд, Тексас, югозападно от Хюстън. Очевидно нито един от арестите не бе довел до осъдителна присъда. Но, както се казва, няма дим без огън. Ландри откри подробности около случаите. И четирите разследвания се бяха провалили поради липса на доказателства. Прокурорите отказали да повдигнат обвинения. Свидетелите били неуверени в показанията си. Възможно е това да бе самата истина. Нямаше доказателства за заплахи или подкупи. Уайли извадил късмет. Или просто бил неуловим. След последния му арест криминалното му досие останало чисто в продължение на цели пет години. И тогава се записал в армията.