Тя се усмихна и присви леко рамене, а роклята се плъзна по тялото и се свлече в краката ѝ. Носеше черен дантелен сутиен и черен чорапогащник. И обувки. Хвана новата му тениска, надигна се на пръсти и я изхлузи през главата му. Тя падна на пода зад гърба му. Разкопча колана му, а той изрита обувките си надалече. Синклер направи същото. После свали чорапогащника. Под него носеше черни дантелени бикини. Изящни и ефирни. Тя дръпна панталона му надолу и той се освободи от него. Целунаха се отново и пристъпиха, олюлявайки се, към леглото като някакво фантасмагорично четирикрако създание. Тя го бутна върху плика на Ороско. Покатери се върху Ричър, а той плъзна ръце зад гърба ѝ и разкопча сутиена. Тя се претърколи по гръб и свали бикините си. Той изви гръб и направи същото. Синклер го яхна отново като ездачка с издадени напред бедра и извити назад рамене, вдигната глава и затворени очи. Той не затвори очи. Искаше да ѝ се наслади. Имаше на какво. Бяла кожа, изпъстрена с бенки и лунички, малки гърди, стегнат корем, мускулести бедра. Не бе свалила перлите и те се полюшваха и подскачаха. Ямката на шията ѝ бе осеяна с капчици пот. Ръцете ѝ бяха протегнати назад и встрани от тялото ѝ, китките извити, дланите опънати над леглото в търсене на опора, сякаш балансираше като акробат. И тя наистина балансираше върху една-единствена опорна точка, върху която се отпускаше с цялата си тежест, накланяше се напред и назад, наляво и надясно, сякаш търсеше върховното усещане, намираше, губеше го, пак го намираше, вкопчваше се в него и така до самия край, в който бе останала без дъх. Към това се стремеше и той. Това бе сигурно. Не можеше да спре. Ричър повдигна бедра и тласна силно, краката ѝ се отлепиха от леглото, коленете ѝ се удариха едно в друго, повдигане и спускане, повдигане и спускане, слели се в общо движение.
Накрая той се отпусна по гръб, а тя легна до него. Ричър прокара пръст по бедрото ѝ.
— А сега отговори на въпросите ми — каза тя.
— Да, мисля, че идеята беше добра и, да, сигурен съм.
— И нямаме проблем със субординацията и контрола?
— Мисля, че контролът ми бе отличен.
— Имам предвид, че не би трябвало да го правим. Строго погледнато, ти си мой служител.
— По-скоро, подчинен.
— Предполагам.
Той продължи да гали бедрото ѝ с пръст.
— Разкажи ми за сержант Нили — продължи Синклер.
— Какво за нея?
— Защо не е станала офицер? Достатъчно способна е.
— Не иска да бъде офицер.
— Освен това е луда по теб, но няма да спи с теб.
— Такива са приятелите.
— Всичко с нея наред ли е?
— Страда от хафефобия.
— Какво е това?
— Страх от докосване. Армията я принуди да се прегледа при лекар.
— Какво се е случило? Да не е била нападната или малтретирана?
— Казва, че не е. Родила се е така.
— Жалко — отвърна Синклер и се сгуши в него.
— Така е — отвърна Ричър.
И продължи да следва очертанията на бедрото ѝ. С пръст.
После каза:
— Почакай малко.
Пресегна се и взе плика на Ороско. Този път извади цялото досие. Откри малък плик, прикрепен с тиксо към първата страница. Пликът на Гризман. С отпечатъка в него. От колата на убитата проститутка.
— Не вярвам в съвпадения — каза Синклер.
Ричър надникна в плика и прелисти досието. Не намери бележки или записки, правени на ръка. Нищо от Ороско. Само листа с отпечатъка. Здраво прикрепен. Като послание.
Недвусмислено, но лесно за отричане.
— Понякога сме принудени да вярваме в съвпадения — отвърна Ричър. — Особено в по-незначителните. Хора, които предават родината си за пари, хора, които използват проститутки, хора, които убиват проститутки. Това е като диаграма на Вен, припокриващи се кръгове, които илюстрират отношенията между различни множества. Там, където съвпадат, броят на хората не е чак толкова голям. Предполагам, че е празнувал. Сделката му е в кърпа вързана. Кроил е финансови планове. Но нещо се е объркало. Което е добре. За нас, имам предвид. От гледна точка на полицията това е обикновено убийство. И Гризман може да го разследва спокойно. Може да използва федерални ресурси. Може да раздаде полицейския портрет на всяко ченге в града.
Синклер се замисли за миг, после поклати глава и каза:
— Не, не можем да признаем, че сме проверили отпечатъка по негова молба. Така само ще усложним нещата. Следваме приоритетите си един по един. Издирваме го заради стоте милиона долара. Това е на първо място. По-важно е.
— Проститутката не би се съгласила.
— Не можем да го обесим два пъти. И не можем да позволим да бъде арестуван от германската полиция. Той е наш. Ще си получи заслуженото. Този път е заповед.